Жасмина за взрива в Горни Лом: Болката е всеки ден!

Какво се случва с пострадалите при взрива в завода за боеприпаси "Миджур" в Горни Лом, година и половина по-късно?

Жасмина е работила в завода от 1987 г. до инцидента на 1 октомври 2014 г.

"Беше си нормален работен ден. В 16:30 напуснахме нашия цех и тръгнахме към банята. Тъкмо се оправихме и излезнахме на портала, от външната страна чак до автобуса... и се случи", разказа Жасмина.

Жената е сред пострадалите. Бетонов блок с две арматурни железа разкъсва ръката й. След две операции, Жасмина е започнала възстановяването. Разказва пред репортер на Bulgaria ON AIR, че 7 месеца е била в болнични, 1 година на борсата, а сега е личен асистент на съпруга си, който е инвалид.

Дали я боли? Боли я всеки ден, но не само ръката, а и от спомена за случилото се в завода.

Институциите ни забравиха, посочи тя. "Вчера слушам и със сълзи на очи, че само се говори за пострадалите... и то не във всички предавания, а ние сме с най-тежките травми в сърцата".

"Какво чувствам? Винаги се разплаквам и поглеждам към завода нагоре. Споменът е всеки ден. Излезеш да си напазаруваш и виждаш жалейките на колегите си, на приятелите си, с които си бил ежедневно. Болката е всеки ден", повтаря тя.

"Сега сме безработни и тук при нас няма никаква работа. Кой както може се спасява. Трудно е, много е трудно", споделя Жасмина.

Докато е работила в завода "Миджур", е имало контрол, но дали е бил достатъчен или строг Жасмина не може да каже.

"Говори се, че заводът ще бъде пуснат, но дано се спазват всички тези правила. Не мога да кажа дали ще се спазват, но дано институциите вземат предвид нещата, които се случиха на нас. Да бъде по-добре за всички", добави жената.

Каза се, че е имало пропуски в условията на труд, но има и отговорници за тях. Ние бяхме просто работници, заяви още тя.

Попитана дали би започнала работа отново в завода, Жасмина отговаря така: "Не, не. Споменът и болката в сърцето за завода не ми позволяват да започна работа там. Ето говоря и започвам да плача..."

Dnes.bg