Златари, дюнерджии... Само 40 бежанци работят у нас

Едва 40 от бежанците у нас работят и са се хванали сами да изкарват прехраната си. Някои от тях се трудят като шивачи, други - като златари. Повечето обаче са в дюнерджийниците. От Агенцията по бежанците пускат обяви, за да намерят препитание и на други. Истината е обаче, че българите трудно възприемат сирийци или афганистанци да работят при тях, смятат експертите, цитирани от "Стандарт".

Сухите цифри показват, че през миналата година 20 391 чужденци от Близкия изток са потърсили закрила у нас. Те са влезли в регистрите, свалени са им пръстови отпечатъци. Статут на бежанец е даден на 4708 души, а хуманитарен - на 889 души. Официални откази са получили едва 623 души. 14 567 души просто са избягали, без да дочакат решение на молбата си, и са продължили на запад към Германия, Дания и Швеция, където са роднините им. 

През тази година до 1 април от 3160 души, подали документи, 2649 не са дочакали края на процедурата и са поели към Западна Европа. Бежанци са станали 137 души, 87 са с хуманитарен статут, а отказите са 73, разказа Атанас Младенов, шеф на центъра "Военна рампа" и шеф на отдел "Производство за международна закрила" в Регистрационно-приемателния център в София.

Факт е, че в момента двата бежански центъра в София са полупразни. "Враждебна" въобще не работи, "Овча купел" е със 163 души от капацитет от 860, а "Военна рампа" приютява 370 човека при капацитет 800 души. Същото е положението и с разпределителния център в Харманли. 

"Преди 90 на сто от хората в центъра "Военна рампа" бяха сирийци, предимно араби и много по-малко кюрди. Сега от 350 души 203 са сирийци, и то кюрди, а останалите са афганистанци и иракчани", разказва Младенов.

Докато сирийците лесно получават статут на бежанци, особено като споменат ИД, то афганистанците се борят за хуманитарен статут. Затова се налага да разказват по-цветни истории, които да хванат дикиш.

"Искам да остана в България, уча усилено езика, след това ще си намеря и работа", казва пред изданието 23-годишният афганистанец Семир от центъра във "Военна рампа", който е абсолютното изключение сред мигрантите. 

Той говори добър английски, има висше образование магистърска степен по финанси от университета "Индира Ганди" в Ню Делхи. С него в центъра са годеницата му - 20-годишната Зарлаш, майка й, сестра й и баба й. Макар и да не е станал официално част от семейството на Зарлаш, Семир се чувства глава на фамилията. Бащата на годеницата му е убит. 

Самият Семир работел като одитор на проекти в британското посолство в Кабул, преди да бъде отвлечен от местни криминални бандити. За свободата му поискали $50 000. 

Семир избягал и тръгнал през Иран и Сирия към Истанбул. Там стоял месец, за да убеди Зарлаш и фамилията й да го последват. Когато те стигнали турския мегаполис на Босфора, платили по $2500 на човек, за да ги прекарат през границата на Европейския съюз. 

"Не съм искал да ходя в Германия или другаде, стовариха ни в центъра на София, отидохме при първия полицай и казахме, че сме мигранти", разказва Семир. И допълва: "Искам просто сигурност и нормални условия за живот. В Афганистан може да ти се случи буквално всичко на улицата и няма кой да те защити. Така е от година и половина - две, след като смениха стария президент. Искам сам да си вадя хляба, не да вися на помощи от която и да е държава и да ям консерви", разказва Семир.

Всъщност точно как е избягал от похитителите си Семир не иска да разкаже, като твърди, че това е дълга история.

Експертите не смеят да дават прогнози по какъв път ще поемат и през кои държави ще минат стотиците хиляди мигранти, които в момента са в Гърция и Турция. Не е изключено при нова вълна полупразните бежански центрове у нас да се напълнят.

Dnes.bg