„Солвей Соди“ празнува годишнини

„Солвей Соди“ и неговите филиали „Девен“, „Провадсол“, „Девня варовик“ честват няколко годишнини. На 14 ноември работниците и служителите от тези фирми ще отбележат 60 г. содово производство в Девня, 60 г. производство на разсол в Провадия, 40 г. от изграждането на Девненския нов содов завод и 40 г. производство на варовик в кариера „Люляка“.
Ето няколко щрихи от историята. Първият содов завод в България е открит в Девня на 28 август 1954 г. Той преминава през редица разширения на капацитета си - от 80 до 300 000 тона годишно, за да се установи на едно производство от 200 000 тона годишно. С него България поставя основите на развитие на химическата си промишленост. Не случайно неговият силует стои на банкнотата от 10 лева години наред. През 1992 г. завод „Карл Маркс“ е спрян и консервиран, а през 1997 г. - окончателно закрит.
Отчитайки факта за увеличеното потребление на калцинирана сода в страната, както и за потребностите на редица страни от СИВ, с разпореждане на правителството № 321 от 4 ноември 1967 г. се дава старт на проектирането и изграждането на новия содов завод. Започва  проектирането и поетапното му строителство и заедно с него на новата кариера за добив на варовик “Люляка” и цех “Разсолодобив” в Провадия. 6-годишната строителна епопея завършва с успех в навечерието на новата 1974 г. В полунощ на 31 декември 1973 г. заводът е пуснат в действие и първата калцинирана сода е произведена от цех “Калцинация” от смяната на инж. Илко Илиев, който днес е производствен директор на „Солвей Соди“ и изпълнителен директор на „Провадсол“.
На 5 септември 1974 г. новият содов завод е открит официално. В експлоатация са пуснати построените две технологични линии с мощност  800 000 тона калцинирана сода. През 1976 г. е пусната в експлоатация трета технологична линия с мощност за още 400 000 тона сода годишно. През 1987 г. започва да функционира първата линия за тежка сода с мощност  400 000 т годишно.
Девненският содов завод е приватизиран през 1997 г. Основни акционери в дружеството са „Солвей” (75 %) и „Шишеджам” (25 %). През 2000 г. „Солвей Соди” придобива доставчиците на основни суровини за содовото производство „Девен” АД (топлоелектрическа централа в Девня), „Провадсол” ЕАД (сондажи за разсол в Провадия), „Девня Варовик” АД (кариера за варовик – джойнт венчър с „Девня Цимент” АД).
Днес „Солвей Соди“ е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода. Благодарение на реализираните инвестиции (1 милиард лева за периода 1997 - 2013 г.) капацитетът му вече е 1,5 милиона тона.
„Солвей Соди“ е голям износител, който формира 1% от търговския баланс на страната. Около 90% от продукцията се изнася, главно през пристанище Варна-запад. Основни дестинации са Балканите, Русия, Средният изток, Средиземноморският басейн, както и Южна Америка, Африка и Азия.

Ставри Стефанов