Замяна на лева с евро - трябва, но не сме готови

Темата за приемането на България в Еврозоната очаквано набира скорост през последните месеци.

Има предложения тази официална стъпка - кандидатстването за чакалнята на еврото - да бъде направена по време на нашето председателство на Съвета на Европа, което вече започна.

С присъединяването си към ЕС през 2007 г. България поема задължението и придобива реално законодателно право след изпълнението на изискванията да се присъедини към Еврозоната.

Същностният процес на присъединяването е не просто замяна на националната парична единица с еврото, а коренна промяна на паричния режим, решителна крачка към пълната интеграция в европейската общност (паралелно с влизането в шенгенското пространство), правейки я практически необратим процес.

Това пишат експертите от Икономическия и социален съвет и смятат за правилно присъединяването към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата ни политика.

Какво обаче мислят обикновените българи по въпроса?

Последното проучване на Евробарометър от април 2017 г. в шест нови държави – членки на ЕС и Швеция, които не са членки на Еврозоната, показва, че най-голяма подкрепа за влизане във валутната зона има в Румъния – 64%.

Обратни нагласи съществуват в Чехия и Полша, където 70% и 55% от анкетираните не желаят да се приеме еврото. В България 76% от анкетираните считат, че страната ни не е подготвена за присъединяване в Еврозоната, като в същото време 50% подкрепят влизането в Еврозоната (намаление от 5 процентни пункта спрямо месец май 2015 г.).

Значителна част - 44 %, смятат, че това ще се случи до пет години, 24% залагат на срок до десет години, а според 22% от българите страната ни никога няма да влезе в зоната на еврото.

Относително постоянен остава делът на анкетираните лица в седемте страни, които считат, че приемането на еврото ще има позитивен ефект върху икономиката на страната им – общо 42% (при 41% през месец май 2015 г.).

Аналогична е тенденцията и в България - 41% през април 2017 г. спрямо 40% през месец май 2015 г. Гражданите на България регистрират най-високо ниво на неинформираност по отношение използването на еврото – 59%, при средна стойност за седемте страни в проучването – 54%.

Изследването показва, че макар българите да са сред най-големите привърженици на ЕС, 20 % от анкетираните респонденти не искат въвеждане на еврото и предпочитат да запазят националната валута вероятно заради високото равнище на неинформираност, неоснователните опасения от промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото и очакванията за висока инфлация (69% при средно 66% за седемте изследвани държави).

Какво предстои? Според експертите от ИСС присъединяването на България към Еврозоната е вече договорен и решен въпрос.

Споразумението за членството на страната е пакетно, България се придържа към изпълнението на предварителните условия, покрива текущите разходи по членството си в ЕС и има право да се възползва от договореното при условията на вече сключения договор.

Присъединяването към Еврозоната е неразделна част от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламентите на всички държави членки. Няма правен механизъм тази част от договора да се преразгледа без съгласието на българската страна.

Така че въпросът вече не е "Дали", а "Кога". И щом е така, колкото по-бързо преминем пътя до Еврозоната, толкова по-добре. Освен ако самата еврозона не се реформира по начин, който да направи влизането ни трудно или дори невъзможно. Точно това предстои да видим през 2018 година.

дир.бг