IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 20°
Икономика
10:55 | 29 ноември 2014
Обновен: 13:46 | 15 юни 2024

На 29.11.1977 година АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната мрежа на България

През годините в АЕЦ „Козлодуй“ са регистрирани поне 6 събития от ненулева степен по международната скала за ядрени събития (INES).

По материала работи: manager
На 29.11.1977 година АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната мрежа на България

На 19 август 1965 година Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Единайсет месеца по-късно  НРБ подписва със СССР спогодба за съвместно изграждане на АЕЦ на своя територия. На 14 октомври 1969 г. е направена първата копка, а строежът на ядрената централа започва на 6 април 1970 година. В периода 1974 - 1975 г. влизат в действие първи и втори блок (по 440 мегавата), а през периода 1980 - 1982 г. работа започват трети и четвърти блок (по 440 мегавата). 1988 - 1993 г. са въведени в експлоатация пети и шести блок (по 1000 мегавата).
От 1991 година общата инсталирана мощност на шестте енергоблока е 3760 MW. Централата разполага с шест ядрени реактора — четири с мощност по 440 MW и два с мощност 1000 MW, осигуряващи около 46% от необходимата електроенергия на България.

Мисия OSART на МААЕ в блокове 1-4 през юни 1991 г. открива много оперативни проблеми, включително:

липса на култура на безопасност
заплаха за трудовата безопасност
слаба радиационна защита
липса на структурирано обучение на операторите
непълни оперативни процедури [5]

През годините в АЕЦ „Козлодуй“ са регистрирани поне 6 събития от ненулева степен по международната скала за ядрени събития (INES).

21.02.1983 г.: след повреда в електроинсталация две клапи сe отварят в охладителната система на първи контур. Като налягането вътре в системата спада, реакторът бива изключен. По време на инцидента водата, впомпана за аварийно охлаждане в корпуса на реактора, причинява спукване на заваръчния шев. Информацията за инцидента е публикувана на Запад през 1985 г. от избягал от ГДР атомен инженер.
20.11.1989 г.: пожар в турбинно отделение.
През 1990 година МААЕ отбелязва, че в АЕЦ Козлодуй са се случили няколко сериозни произшествия, включително и такова, при което има радиоактивно замърсяване на подпочвените води на площадката. От пускането на първи блок през 1974 година най-малко 200 служители са получили облъчвания във високи дози.
22-23.09.1992 г.: пожари в генератор при тестово пускане на реактор (две събития от първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES))
03.01.1993 г.: изпускане на радиоактивна пара (първа (I) степен по INES)
02.12.1993 г.: пожар в хранилището за ядрени отпадъци
На 19.05.1998 г. 1-ви блок е спрян за презареждане с гориво. След приключване на зареждането на реактора се извършва деконтаминация на стената на парогенератора с химически разтвор. Поради спукване на тръба част от разтвора се излива в помещението на парогенератора, достига аварийния резервоар с бор и го замърсява. На 20-21 май съдържанието на резервоара е прецедено, почистено и той е отново напълнен с концентрирана борна киселина H3BO3. По време на почистването на резервоара е осигурено снабдяване с борна киселина на първия контур на реактора и на басейна с отработеното гориво. Също така са предприети мерки за предотвратяване на възможно навлизане на чиста вода в реактора и в басейна с отработено гориво. Въпреки това операцията е била извън оперативните ограничения, тъй като аварийния резервоар с борна киселина не е на разположение. Причините за спукването на тръбата не са изяснени. Събитието е предварително оценено като първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES). След приключване на разследването по случая степента е променена до втора (II) степен поради явно нарушение на процедурите за безопасна работа (раздел III-5.3 в наръчника на INES).
При пълно натоварване на 20.01.2003 г. възниква изтичане през заваръчния шев на първичния кръг на трети реактор. Аварийната система за охлаждане се задейства. Изведените от експлоатация реактори в енергоблокове 1 до 4 са могли да изключват единични сегменти от първичния си кръг чрез клапи. По-мощните водо-водни реактори в енергоблокове 5 и 6 и реакторите с високо налягане (PWR), използвани в Западна Европа, нямат такава възможност. Предприето е изолиране на участъка на изтичането, посредством което загубата на вода е спряна след сравнително кратък период от време. Събитието е определено като инцидент от първа (I) степен.
По време на спирането на 5-ти блок на 01.03.2006 г. една от четирите помпи за охладителна течност не работи. При последващ тестов опит за спешно изключване на реактора, 22 от 60 контролни пръти остават в най-висока позиция. Това се дължи на промяна в дизайна на контролните пръти от компанията ОКБ „Гидропресс“. Засичането на контролните пръти и липсата на достъп на охладителна течност могат да доведат до разтапяне на горивните пръти. За да се изключи реакторът бива впомпана борна киселина. Операторът на централата първоначално определя инцидента като нулева (0) степен по международната скала за ядрени събития. Произшествието не е обявено в цялата си сериозност в българската преса, която не му обръща достатъчно внимание. След продължителен натиск от международни контролни органи и неправителствени организации, министерството на икономиката и енергетиката, под управлението на Румен Овчаров, е принудено да преразгледа оценката си до инцидент от втора (II) степен. Произшествието е оповестено за първи път два месеца по-късно. Четири месеца след това управителният директор на централата е уволнен. По-късно се публикуват упреци към „Гидропресс“, че новата конструкция на контролни пръти не е надлежно изпробвана. Компанията твърди, че подобни пръти вече са били в употреба в ОНД. 

През 2003 г. след натиск от Европейския съюз е започната процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, тъй като не отговарят на европейските стандарти за сигурност. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй“, а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ все още работят. Мощностите затворени досега са 1760 MW, а работещите и в момента са 2000 MW.

Преди около 15 години се появява предложение за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ. Вероятно те ще бъдат оборудвани с американски реактори, всеки с мощност 1000 MW. Проектът се появява в следствие на забавянето на строежа на АЕЦ Белене. Идеята тогава не е обстойно разработена, защото са съществували два основни спънки – за водоснабдяването на реактора и за свързването му с електропреносната система на страната. Понастоящем отпаднаха и двата проблема след затварянето на първите четири реактора, като освен това са построени нови далекопроводи, свързващи централата с вътрешността на България, както и с чужбина.

По материала работи Маня Петрова

 

 

Коментари

Новини Варна