БАН: Българската икономика щеше да изпадне в криза дори без глобалните проблеми

Българската икономика щеше да изпадне в криза, дори без глобалната криза. По мащаб, дълбочина, обхват, кризата е щяла да бъде по-различна, но икономическа криза у нас е щяло да настъпи. Това са част от изводите от доклада, посветен на темата "Десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза - поуки и необходими реформи", който бе представен от доц. д-р Даниела Бобева на пресконференция. Тя уточни, че причината за това е, че в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите - членки на ЕС, преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване" при средногодишна инфлация от 11.95 на сто за 2008 г., коефициент на безработица от 5.7 на сто, дефицит по текущата сметка на платежния баланс от минус 22 на сто от БВП и приток на преки чуждестранни инвестиции към страната от 28 на сто от БВП за 2007 г.

Доц. д-р Даниела Бобев припомни, че влиянието на кризата върху реалния сектор в България е започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 г. при забавянето на икономическия растеж до 3.1 на сто на годишна база. По думите й производствената дейност е продължавала да се свива и до средата на 2009 г. е бил отбелязан натрупан годишен спад от 20 на сто спрямо предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на стоки и услуги е спаднал с 19 процента.

Един от първите ефекти още в началото на кризата през 2008 г. от страна на предлагането на финансови ресурси беше драстичното намаляване на кредитния растеж, допълни Бобева. Ниският обем и ниска ефективност на бюджетните инвестиционни разходи не са могли да противодействат на неблагоприятните ефекти на кризата. България е загубила 3.6 на сто от БВП през 2009 г. в резултат от кризата, посочи тя.

Изводите от доклада показват още, че в България кризата не е оказала траен спад на икономическия растеж и нейният характер е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, отколкото проявяващ се в значителна загуба на благосъстояние на макроикономическо равнище. Като цяло обаче следкризисното възстановяване се извършва бавно, като в ЕС и еврозоната все още не са достигнати предкризисните равнища на икономическия растеж. В България в годините след 2009 г. се регистрират устойчиви нива на нисък икономически растеж, който постепенно се ускорява до 3.94 на сто през 2016 г., но все още е далеч от регистрирания през 2007 г. прираст на реалния БВП от 7.1 на сто.

БТА