КЗП: „По-често затваряните от нас туристически обекти без категоризация са със сезонен режим на работа"

Сезонността в туризма е свързана с някои специфики при предоставянето на услугата и в определени случаи може да създаде редица проблеми. Първо, от гледна точка на персонала, който е доста често менящ се и оттам вече квалификацията и уменията на наетите кадри донякъде са под въпрос.

Но най-вече по отношение на категоризацията. В по-големия брой случаи, когато сме затваряли заведения или хотели заради това, че нямат категоризация, всъщност се оказва, че това са обекти със сезонен режим на работа – отварят буквално за два-три месеца. Това каза председателят на КЗП Димитър Маргаритов в предаването „Имате думата” по Канал 3.

В отговор на въпрос на водещия относно организацията на контрола на КЗП за предстоящия зимен сезон Маргаритов посочи, че у нас той е по-специфичен, тъй като е с много по-малък обем в сравнение с летния, а и доста от обектите работят само тогава. Той подчерта, че е важно проверките да започнат преди активната му фаза в местата за настаняване, където в предишни сезони са установявани несъответствия или липса на категоризация.

„Нека напомним, че в зимния туризъм има съоръженията, ски пистите, безопасността на услугите, които се предоставят. Не само ние, но и други контролни органи трябва още преди началото на сезона да направим проверки, да установим годността им за работа, наличието на всички документи, категоризацията на ски пистите съгласно новата наредба, за да може хората да са правилно ориентирани къде отиват и дали ще могат да се справят с тези предизвикателства”, заяви Маргаритов.         
 

Председателят на КЗП обърна внимание на основни моменти при резервациите. „Нереално ниските цени винаги са голям риск. Давам си сметка, че не всеки може да си позволи луксозна почивка, но по-добре е да пренебрегнете някои от допълнителните екстри за сметка на това наистина да получите максимално добро качество за цената, която заплащате.

Невинаги гръмките обещания могат да бъдат изпълнени”, обясни той. И препоръча при съмнения относно коректността на предложенията, хората да търсят отзиви на други потребители и дори директен контакт с търговеца, в който с няколко бързи контролни въпроса, включително по отношение на достъпните екстри, да се ориентират дали е налице реална оферта или някаква измама.

Маргаритов коментира и отправената през тази седмица от Европейския съюз към социалните мрежи заплаха за глоби, ако не приведат условията за предоставяне на услугите си в съответствие с европейските правила за защита на потребителите. Той потвърди, че това е въпрос, който следва да бъде решен на наднационално ниво. „Дигитализацията спомага за развитието на „споделената икономика” с огромни темпове, но същевременно нормативната регламентация изостава.

Когато говорим за Европейската комисия и заплахите, които тя отправя към социалните медии, те са просто един опит доброволно да бъдат накарани администраторите на тези мрежи да ги приведат в съответствие с действащото по отношение на останалата част от онлайн пазара законодателство. Трябва да се върви към оптимизация на нормативната уредба – приемане на нови регламенти, директиви.

Това трябва да стане на транснационално ниво, тъй като дигиталният пазар не може да бъде ограничаван от териториални граници”, изтъкна председателят на КЗП. По думите му необходимата нова нормативна уредба следва да предвижда това, което е валидно по отношение на класическите онлайн търговци. „А именно – възможност контролните органи да се намесват тогава, когато е ясно, че става въпрос за комерсиални сделки и да има механизъм, по който те да санкционират предлагащото стоки или услуги лице в социалните мрежи, ако то не спазва правилата”, обясни Маргаритов.

Според председателя на КЗП тази постановка следва да се транспонира и върху опазването на личните данни в Мрежата. „GDPR представлява един механизъм, по който хората би трябвало да са гарантирани, че няма някой да злоупотреби с техния профил, навици и това, което те при общуването си в социалните медии демонстрират.

Ако пък някой е решил да го прави, това е една нова тенденция – няма проблем, но нека си плати за целта и потребителят да е склонен да получи пари срещу това да предостави тази информация.      

Черно море