Полската работа спасява българската икономика по време на испанския грип

Испанският грип, върлувал през 1918-1920, е убил 39-40 милиона души по цял свят. А в икономически план е причинил загуби в размер на поне 3 млрд. долара – тяхната тогавашна покупателна стойност днес се равнява на над сто милиарда. Това твърдят повечето специалисти по икономическа история.

Сривът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) е бил около 6%. За сравнение: актуалните оценки и прогнози на експертите на Международния валутен фонд и Световната банка за пораженията в резултат от коронавируса са далеч по-мрачни: очаква се спад на световния БВП от може би 10% в сравнение с миналата година.

В България пандемията взима над 80 000 жертви – така страната се оказва, редом с Португалия и Италия, с най-големи демографски загуби като процент от населението.

Испанският грип нанася тежък удар върху българската следвоенна икономика. Той влиза в много лош резонанс с репарациите, наложени на България от победените държави. Според Ньойския договор, страната е задължена ежегодно да изплаща на победителките по 4 млрд. лева – а към този момент всички приходи в държавния бюджет не надхвърлят 3 млрд. лева.

Въпреки всичко това испанският грип не разсипва окончателно страната. Икономически той засяга много по-сериозно държавите с развита индустрия, където работата на конвейер просто не позволява да се въведе ефикасна карантина.

Над 80% от икономиката на България е аграрна, а това е предпоставка за естествена дистанция между селяните на полето и по пасищата, които обикновено живеят в отдалечени едно от друго малки села, махали и колиби , пише "Дойче веле".
Въпреки испанския грип, репарациите и вътрешните размирици – например Септемврийското въстание и атентата в "Св.Неделя" - България постепенно и с много усилия успява да излезе от националната катастрофа.

В навечерието на световната финансова и икономическа криза, започнала през есента на 1929, българската икономика вече е успяла да се изправи на крака. Страната коректно изплаща задълженията си, а българският износ на тютюн, зърно, розово масло и други селскостопански продукти обяснява популярната тогава метафора, че „яйцето е истинското златно покритие на българския лев“.

Bgonair.bg