ТОЛ системата работи на загуба

ТОЛ системата ни очевидно куца, след като проверка показа как управлението, което е натоварено да събира пътните такси под формата на винетки и толтакси, не изкарва достатъчно пари или поне не толкова, колкото се очакваше.

Нередностите, които откриха от регионалното министерство, са безброй. На първо място - 57 млн. лв. са отишли под формата на комисиони у фирми посредници, които продават винетки и маршрутни карти за плащане на толтаксите срещу 7% комисиона.

Другата голяма нередност е, че от изградените контролни точки за автоматично засичане на нарушенията в реално време работят само около половината и дори по-малко и това принуждава Националното толуправление да контролира с жива сила плащането, което излиза доста по-скъпо.

"Причината е, че изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички контролни точки. Той не го прави. Обработват се ръчно и за една година са се натрупали към 200 хиляди необработени нарушения за около 70 млн. лева", коментира пред "24 часа" зам.-министър Захари Христов.

На свой ред новоназначеният шеф на Националното толуправление Иво Иванов разказа, че структурата просто няма физически капацитет да обработи тези нарушения.

"Служителите могат да обработват по около 500 такива наказателни постановления на ден, а на всеки 24 часа се трупат по 2000 нови", пресмята той. Т.е. излиза, че дори там, където нарушението е засечено с технически средства – от камерите, вероятността човек да си получи акта за нарушение с няколко месеца закъснение е много голяма. Според Иванов поне 5-6 месеца, ако не и повече.

"В момента, като направихме изчисления, ако изкараме винетките и ги върнем в АПИ, Националното толуправление няма да може да се самоиздържа", заключи Христов.

Изводът му почива на това, че ако се вземат предвид приходите от всички видове пътни такси през 2019 г. и тези от 2020 г., излиза, че те спадат вместо да се увеличават от това, че товарните превозни средства и автобусите през 2020 г. вече плащаха не за време, а за изминато разстояние.

В анализа на Световната банка, която бе консултант по изграждане на толсистемата, ясно пишеше, че тази система ще работи ефективно и ще промени трайно и устойчиво приходите от пътни такси само ако в обхвата на пътищата, за които камионите и автобусите плащат толтаксите, се включат малко над 10 хиляди километра магистрали, първокласни и второкласни пътища. Беше указано и какви да са нивата на тарифите.

В края на 2019 г. обаче практически всички браншови организации на превозвачите се вдигнаха на бунтове, поискаха срещи с тогавашния премиер Бойко Борисов, регионалния министър и ръководството на АПИ и настояваха тарифите за българските превозвачи да се намалят, а от обхвата на пътищата с платено преминаване да се премахнат всички второкласни.

В крайна сметка се стигна до споразумение, което превозвачите и Борисов нарекоха "джентълменско": обхватът бе намален на около 3 хиляди километра, а тарифите смъкнати с 40%.

А "джентълменството" се състоеше в това, че ще се засекат приходите за първите три месеца и ако са под прогнозираните 450 млн. лв. на тримесечие, ще бъдат върнати на старите си нива, без превозвачите да излизат на протести.

450 млн. лв. на тримесечие означаваха по около 5 млн. лв. на ден, но от март до юни от толтакси се събираха средно по около 450 хиляди лв. дневно. Пандемията наистина бе намалила трафика с 20%, но не и десетократно.

Тези финансови постъпления няма как да са по-високи, при положение че камионите не плащат нищо за някои основни пътища. Например по пътя Сливен-Ямбол всекидневно минават по около 1000 камиона, за които това сега е напълно безплатно – те не плащат винетки от март 2020 г., но за този път не плащат и толтакси.

Пътят от Бяла до Варна е друг такъв пример. Единият начин да се стигне от Русе до Варна е да се слезе до Велико Търново и оттам по първокласния път да се продължи до Варна, което обаче е платено. Но има алтернативен безплатен път от Русе през Бяла, Попово и Търговище, и по него всеки ден по над 1000 камиона доунищожават асфалта, без да плащат нищо.

Така от “печатницата за пари”, която щеше да осигурява годишно поне 1,3 млрд. лв. за строеж, поддръжка и ремонт пътища, се стигна до това приходът за цялата 2020 г. да не надвишава 700 млн. лева.