Чудо ли е станало? Минималната ни заплата с €15 по-ниска от македонската

Д-р Любослав Костов от ИССИ

В България годишният темп на прираст на производителността е положителен и близък до този от предкризисния период до 2007 г.

С две думи българският работник в условията на COVID произвежда положително и неговият прираст на производителност нараства, показва изследването на КНСБ "България в трудова Европа 2021 г".

Това е петото издание на проучването, което се прави веднъж на пет години.

Акцент са два вертикални проблема - кризата с коронавируса и неравенствата, които се задълбочават успоредно с кризата, обясни д-р Любослав Костов от Института са социални и синдикални изследвания.

"Направен е преглед на много индикатори от макроикономически план, пазара на труда, заплати и колективно договаряне, изменението на климата, безопасни условия на труд, индустриалната демокрация и неравенствата. Във всички тези проблеми вертикалният акцент, който се слага, са неравенствата и COVID-19", добави Костов.

Разходите за запазване на заетост в България са 0,55% от БВП - толкова се е възползвала страната от средства за подпомагане на заетостта. Другите страни са взели доста повече като дял от своя дял БВП, а България е на едно от последните места. Страните с най-високи разходи са Хърватия, Нидерландия, Малта.

В момента България е на предкризисните си нива по коефициент на безработица и коефициент на заетост.

Броят на неактивните работници през 2020 г. се увеличи с 890 000 души. Причините са, че много хора отложиха своята заетост заради удължаване срока на обучение, нараснал е броят на обезкуражените и на тези с необходимост от полагане на грижи за роднини и близки.

Динамиката на заетите и фактически отработените часове е права корелация.

Разликата в заплащането по пол също е акцент. България е близо до средноевропейските стойности - 14,1%, намираме се в средата. В секторен разрез най-силно засегнати са хотелите и ресторантите, които периодично бяха затваряни. Тогава само за едно тримесечие има 33 000 загубени работни места, а за една година – над 50 000.

Загуби претърпяха и търговията и ремонта на МПС-та, култура, спорт, развлечение, но заетостта там сравнително бързо се възстанови след утихването на третата вълна.

В държавите с увеличена минимална работна заплата неравенствата намаляват - това се е случило в 7 държави от ЕС за последните пет години.

Неравенствата се увеличават, където няма законово установена минимална заплата, което е видимо в 4 държави от ЕС, а в други четири държави неравенствата се увеличават в резултат от намалението на минималното възнаграждение. Тоест, увеличението на минималната работна заплата оказва положително влияние върху намаляването на неравенствата.

По темпове на нарастване на средната работна заплата по форма на собственост, общественият изпреварва частния, но там има сива икономика. В момента ръстът на заплатите в държавния сектор е 0%, така че разликата между двете средни заплати според НСИ е един лев, каза д-р Любослав Костов.

50% от наетите най-бедни работници получават около 24% от общата сума на заплатите, а най-високо платените 10% получават 32% от тази сума.

За пет години ръстът на минималната заплата в България остава на най-ниски нива. 245 евро е в Албания, 331 евро в Черна гора, които не са членки на ЕС. 332 евро е в България, като РСМ също ни изпреварва с около 15 евро.

Съотношението на минималната към средната работна заплата за първото тримесечие на 2022 г. е 40,8% след ръста на минималната работна заплата, а до края на годината ще падне до 36-37%. По данни на КНСБ процентът трябва да бъде 70-80% и да се планира от изпълнителната власт. Като България и тук е на опашката.

В книгата е засегната и темата за климата. "През 2019 г. България прие стратегия за адаптация на измененията на климата. Тя трябва да стигне до всички предприятия в икономиката у нас. 60% от фирмите в ЕС не са запознати и не са взели мерки, а според мен 99% от фирмите в България въобще не знаят за съществуването на тази стратегия, което го виждаме в градовете и по наводненията.

Крайно време е всеки бранш и всяка фирма да си направи стратегия в тази насока. А финансиране за това има", каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, цитиран от 24 часа.