Брюксел ни натиска за 850 лв. минимална заплата от януари. Ще я бъде ли?

Минималната заплата може да стане 850 лв. от началото на 2023 г. Това ще стане факт, ако формирано след изборите правителство приложи възможно най-стриктно новата директива на ЕС за определяне на адекватни минимални възнаграждения в страните членки.

Директивата беше приета в сряда от Европейския парламент с голямо мнозинство. 505 членове на парламента гласуваха “за”, само 92 гласа бяха “против” и 44 “въздържал се”.

“Хората наистина се борят да свързват двата края. Нямаме време за губене, работата трябва отново да се отплаща”, каза при обсъжданията в европарламента депутатът и съдокладчик по директивата Агнес Йонгериус.

Според директивата страните членки на ЕС трябва да въведат мерки, за да гарантират редовното и своевременно актуализиране на минималните заплати, за да се запази тяхната адекватност. Като се посочва, че целта е да се гарантира достоен живот. Това означава при висока инфлация да се вдигат и минималните заплати.

Но директивата на ЕС не въвежда задължение за страните членки да увеличат минималните заплати, нито дава точна формула за определянето им. Вместо това в директивата е записано, че критерии като 50% от средна заплата за страната или 60% от медианната заплата, може да се използват като критерии за това дали минималната заплата в една стана е адекватна.

Медианната заплата е тази, при която точно половината от работещите получават по-малка заплата, а другата половина взимат по-голяма. Медианната заплата е много по-ниска от средната, защото има малко на брой хора с изключително високи заплати, което вдига и нивото на средната заплата, но оказва по-малко влияние върху медианната.

Дори правителството да реши минималната заплата да бъде определяна като 50% от средната за страната, отново има различни възможности за тълкуване. Например дали ще се използавт последните налични данни за средната заплата, или последните данни за една цяла година. Като в директивата на ЕС не е посочено кои данни трябва да бъдат използвани.

Служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров неотдавна каза, че служебното правителство ще предложи минимална заплата от 770 лв. Тя е сметната като 50% от средната месечна заплата за цялата минала година, тоест, за 2020 г.

Ако тя влезе в сила от 1 януари 2023 г. реално ще бъде определена на база на заплатите, които са получавани две години по-рано. А като се има предвид, че трябва да действа до 1 януари 2024 г., се оказва че за минималната заплата за декември 2023 г. са използвани данни за получаваните заплати три години по-рано.

Което при висока инфлация и бързо променящи се цени не е много коректно. И противоречи на изискването на евродирективата за “своевременно актуализиране на минималните заплати, за да се запази тяхната адекватност”. Според последните данни на НСИ средната заплата за юни е 1710 лв. А 50 на сто от нея правят 855 лв.

От социалното министерство са разработили и още един вариант за определяне на минималната заплата. Той предвижда при спад на икономиката минималната заплата да е 45% от средната за две години назад, но не по-малка от миналогодишната. В този случай обаче, ако през 2023 г. има спад на икономиката, минималната заплата за 2024 г. няма да бъде повишена, въпреки че тогава икономиката вече може да е излязла от кризата и доходите на хората да растат нагоре.

Бизнесът иска отмяна на „клас“ за стаж

Бизнесът и синдикатите са на противоположни мнения какъв трябва да е размерът на минималната заплата.

Според бизнеса не е коректно минималната заплата да е 50% от средната за страната, защото средната заплата е брутна заедно с допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така наречения “клас”). А минималната заплата е без добавките за стаж. Това става ясно от официално становище на АИКБ по отношение на формулата за определяне на минималната заплата.

Затова според АИКБ един от вариантите е да бъдат отменени добавките за стаж. А другият вариант е НСИ да обявява не средна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения за професионален опит и трудов стаж.

Според АИКБ по-добър вариант за определяне на минималната заплата е 60% от медианната, а не 50% от средната заплата. Причините за това са, че хората с много високи доходи вдигат размера на средната заплата. А освен това с повишаването на минималната заплата нараства и средната.

Освен това според бизнеса най-удачно е да бъдат договаряни минимални заплати по браншове. А минималната заплата за страната да бъде най-ниската, договорена за някой от браншовете.

Но според Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, заради рекордната инфлация от 17,7% настоящата минимална заплата от 710 лв. трябва да бъди повишена поне със 120 лв., пише "Труд".