Родните гастарбайтери са изпратили у нас рекордните 1,32 млрд. евро за година

Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на роднините си у нас за 2023 г. Това показва статистиката на БНБ. Така всеки месец в потреблението са влизали средно по над 100 млн. евро отвън.

Сравнението с 2022 г. показва ръст от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите навън изпратиха 1,2 млрд. евро. През 2020 г. обаче заради затварянето на икономиките те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро.

Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха около 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на практика бяха сравними с преките чужди инвестиции у нас. За 2023 г. обаче се очаква тази тенденция да се обърне, защото инвестииците ще надскочат 3,3 млрд. евро

Сумите, дошли отвън, за всяка от годините реално са по-големи, тъй като официалната статистика на централната банка обхваща само преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или чрез такива за парични преводи.

Не се отчитат парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои експерти около 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се отчитат, защото се носят на ръка.

В географията на преводите от години няма съществени промени. По данни на БНБ най-много пари идват от Германия - около 230 млн. евро. Следват САЩ (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).

Инфлацията увеличава преводите от работещите в чужбина към българските им роднини. От една страна заради нея има ръст в доходите на работещите, от друга, за да компенсират по-скъпия живот, хората изпращат по-големи суми на близките си.

Финансисти пресмятат, че средните месечни суми за едно семейство се движат между 500 и 600 лв. За 2022 година например са 570 лева, а през миналата година се вдигат на 610.

Тези пари конкурират бързите кредити, като се използват основно за плащане на битови сметки, ремонти, разходи за храна. Някои домакинства с тях погасяват и вноски по заеми. По данни на централната банка в края на 2023 г. бързите кредити вече са стигнали 5,524 млрд. лв., като за година са се увеличили с повече от 1 млрд. лв. От общата сума на заемите на домакинствата се падат 3,774 млрд.

Според статистиката на Евростат страните от Източна Европа се сред най-силно зависимите от емигрантските пари, ако те се изчисляват като дял от брутния вътрешен продукт. За България са малко над 2% от БВП, което ни поставя на шесто място в ЕС. Има обаче държави, в които делът е далеч по-голям.

Рекордьор е Хърватия с над 7% от БВП, а с близко, но по-високо от нашето ниво са Латвия, Румъния, Люксембург и Белгия. Средно в ЕС емигрантските пари са 0,8% от БВП, пише 24 часа.