IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 12°
Икономика
13:51 | 18 септември 2014
Обновен: 05:24 | 22 септември 2022

Българите са сред най-нередовните платци в Европа

Българите са сред най-нередовните платци в Европа

По материала работи: Златина Добрева
Българите са сред най-нередовните платци в Европа

Българите са едни от най-нередовните платци в Европа. Това показват данните от ежегодното проучване на EOS Group за 2014 г. „Навици за плащане в Европа“.
Нашата страна, заедно с Румъния, се нарежда в дъното на класацията по редовни разплащания, съобщават авторите на проучването.
Българските компании получават със закъснение средно 25% от плащанията по издадените фактури, а допълнителни 5% отписват, защото не могат да бъдат събрани.
По този показател бизнес клиентите се оказват значително по-нередовни от крайните потребители – с 28% просрочени фактури спрямо 20% при последните. Подобна е тенденцията в Европа като цяло.
В дни средният период на забава в страната е 29 при средно 27 дни за цяла Европа.
Данните по сектори показват, че в България най-голям е делът на просрочените и отписани вземания при компаниите в сферата на търговията (37%), следвани от сектора на услугите (30%), пише investor.bg.
Според проучването финансовата дисциплина в западната част на континента е по-добра от тази на Изток: 78% от фактурите в Западна Европа и 72% от тези в Източна се плащат навреме.
Най-стриктна е финансовата дисциплина в Германия (83% редовни плащания) и Франция (80%), докато България и Румъния са в другия край на класацията по този показател с едва 70% плащания в срок. Забавените фактури са 19% за Западна Европа и 23% за Източна, а съответно 3 и 5% от задълженията се считат от компаниите за несъбираеми (отписани).
В опит да се справят със задлъжнялостта българските компании дават все по-кратки срокове за плащане на своите клиенти в сравнение със средните данни за Източна Европа.
Компаниите в страната ни се нареждат на второ място в района само след Полша по най-кратки срокове за отложено плащане, като определят средно 38 дни за бизнес клиентите и 24 дни за крайните потребители.
Конкретните резултати за България показват, че компаниите от промишлеността дават най-дълги срокове на отложено плащане на своите клиенти (40 дни), а най-кратки те са при фирмите в областта на търговията (34 дни), следвани от услугите (37 дни).
Над половината от анкетираните (58%) в страната твърдят, че се справят изцяло с вътрешни ресурси с управлението на вземания и едва 20% наемат колекторски агенции за събиране на вземанията си от бизнес клиенти.
Най-малко специализирана външна помощ използват компаниите в областта на търговията (69% от които управляват изцяло вътрешно риска). Това има своето отражение върху дейността им, тъй като те най-често не успяват да съберат навреме парите си, твърдят авторите на проучването.
Все повече фирми в България нямат средства в брой, като това е водещата причина, посочена като основен фактор за просрочия при бизнес клиентите – при 52% от анкетираните. Към нея се добавят и забавените плащания от собствените клиенти – 48%, което се превръща в омагьосан кръг. При физическите лица безработицата (35%) и умишленото неплащане (31%) са основни причини за просрочия.
Фирмите възлагат все повече работа на колекторските компании, коментира на пресконференция Райна Миткова, управител на „ЕОС Матрикс” и председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. За първите 6 месеца на годината бизнесът ни е възложил да съберем 24 млн. лв., при 19 млн. лв. през миналата година, посочи тя.
Според нея колкото по-рано бъдат възложени вземанията на колекторски фирми, толкова са по-високи шансовете да бъдат събрани. Ако минат 9 месеца или повече, вземанията стават на практика почти несъбираеми. Затова тя препоръча събирането на неплатени сметки да се възлага в периода от 3 до 6 месеца след забавянето.
Най-често към колекторските фирми се обръщат частни структури, а „Топлофикация София“ никога не е ползвала такива услуги, допълни Райна Миткова. Според нея частните структури са много по-гъвкави и заинтересовани да събират парите си.
Изследването е проведено през пролетта на 2014 г. сред 2600 компании в 12 държави: Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна и Франция.

Коментари

Новини Варна