Броят на бедните българи расте, на работещите бедни – също

Българите продължават да обедняват, расте и броят на работещите бедни. Всеки трети у нас живее в тежки материални лишения. Това сочат данните на Националния статистически институт за линията на бедност за 2014 година.

Според показателите най-голям хора (49,9% ) изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома. 49,6 на сто нямат възможност да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи – за внезапно заболяване, неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник.

В същото време само 3,8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,8% - цветен телевизор, а 918% - автоматична пералня, става ясно от данните на НСИ. 44,6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40,4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2014 г. 33% от населението живее в тежки материални лишения.

Линията на бедност за миналата година е 323,75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,5 млн. българи или близо 22 на сто от населението на страната.

В сравнение с предходната година линията на бедност скача с 13,2%, а бедните нарастват с 0,8%.

Основната причина за попадане в графата на бедните е изпадането от пазара на труда. Расте обаче и броят на бедните сред работещите. През 2014 г. Те нарастват с 2,1%  до 9,3% на сто, а при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално образование и без образование - 63,5%. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1,5%.

Децата, които живеят в материални лишения и на които липсва поне един от 13 показателя, са 58,4%. За 13,8% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Половината от децата (52,8%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. 50 на сто не могат да имат редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 49,8 на сто пък нямат възможност за колело, ролери, кънки и др.

За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в област София (столица) (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.).

dnes.bg