Упадъкът на държавните инвестиционни фондове

Панел, включващ представители на кувейтски, саудитски и руски държавни инвестиционни фондове, бе един от най-привлекателните в Давос през януари 2008 г., точно преди цените на петрола да скочат до 150 долара за барел. Беше време, когато производителите на суров петрол акумулираха облигации и акции за милиарди долари, както и недвижими имоти, спортни отбори и други трофейни активи. Толкова влиятелни бяха фондовите мениджъри, че група банкови управители им казаха при закрити врати в швейцарския курорт да станат по-прозрачни или рискуват срещу тях да излязат американските законодатели.

Сега, с цена на петрола под 30 долара за барел, ситуацията се обърна. Вместо да купуват американски държавни ценни книжа, британски вериги универсални магазини и френски футболни отбори, страните производителки разпродават, помагайки да се потиснат още повече вече изплашените пазари. Само няколко мениджъри на държавни фондове ще се появят на годишния форум през 2016 г. И не само един панел е посветен на темата този път.

„Те продават, и то продават много“, казва Паоло Скарони, заместник-председател на Rothschild & Sons и бивш ръководител на най-голямата петролна компания на Италия, ENI SpA. „Разпродаването ще продължи и през 2016 г., тъй като богатите на петрол страни се нуждаят от финансиране“ на разходите си.

От другата страна на Близкия изток, в централна Азия, Африка и Латинска Америка правителствата се възползват от резервите си, натрупани в по-добрите времена. Петродолари се изливат през безброй инструменти: държавни инвестиционни фондове, фондове за стабилизиране, за развитие и резерви в чужда валута, пазени от централните банки.

Със сигурност държавните фондове, захранени с петродолари, все още са влиятелна сила в глобалните финанси, формирайки около 5% до 10% от глобалните активи. Разпродаването също не е неочаквано. Фондовете за стабилизиране, например, са създадени да растат по време на годините на бума и да помагат на правителствата да поддържат разходите си при тежки времена.

Степента на спадовете обаче изненадва много, които помагат на страните да управляват богатствата си. Саудитска Арабия, Катар и Кувейт „теглят пари“, казва Алберто Гало, ръководител на макрокредитни проучвания в Royal Bank of Scotland. „Петродоларите се превръщат в петроцентове“.

В коментара на Гало има резон: брутният поток от петродолари в световната икономика миналата година се е понижил до малко 200 млрд. долара, спадайки от почти 800 млрд. долара през 2012 г., посочва банката.

Макар че активите на държавните фондове не са достатъчно големи, за да движат сами пазарите, те могат да имат влияние върху настроението на пазара. Royal Bank of Scotland коментира в съобщение до клиентите си този месец, че разпродаването потенциално намалява „търсенето на активи с фиксиран доход, което е значителен дял от нарастващите инвестиции на големите държавни фондове на страни износителки на петрол през последното десетилетие“. Упадъкът на държавните инвестиционни фондове

Заради ниските цени на петрола страните износителки на суровината все повече се възползват от държавните си фондове

В дните преди бума на суровините преди няколко години богатите на петрол страни и тяхното богатство от петродолари бяха любими на Световния икономически форум в Давос, коментира Bloomberg. Панел, включващ представители на кувейтски, саудитски и руски държавни инвестиционни фондове, бе един от най-привлекателните в Давос през януари 2008 г., точно преди цените на петрола да скочат до 150 долара за барел. Беше време, когато производителите на суров петрол акумулираха облигации и акции за милиарди долари, както и недвижими имоти, спортни отбори и други трофейни активи. Толкова влиятелни бяха фондовите мениджъри, че група банкови управители им казаха при закрити врати в швейцарския курорт да станат по-прозрачни или рискуват срещу тях да излязат американските законодатели.