Днес е Сирни заговезни

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден.

Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход.

Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка.

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста.

Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. С водата от варенето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи; черупките се изхвърлят на улицата пак против бълхи.
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти.

Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване.

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.

Днес църквата почита св. 42 мчци. Тези четиридесет и двама християнски мъченици, били военачалници и пострадали за вярата през 840 г. в гр. Амория, в малоазийската област Фригия. Този град бил дълго обсаждан от мохамеданите през ІХ век, при византийския император Теофил (829-842 г). Християните се защитавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако измежду жителите на града не се намерил предател.

Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимо място на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет.

По-голямата част от жителите и войниците, които защитавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42-ма души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа, пише 24 часа.

Имен ден празнуват Красен, Красимир, Красимира