Есента в България се променя: септември и октомври стават все по-топли, а валежите се увеличават

Есента в България все по-често напомня продължение на лятото. Септември и октомври са по-топли, дните с летни температури стават повече, а мразовитите дни намаляват. Промените се открояват особено ясно през последните три десетилетия, показват данните от 27 метеорологични станции в страната, проследени за периода 1961-2025 г. Наред със затоплянето се наблюдава и увеличение на есенните валежи, което променя характера на сезона и създава нови рискове за земеделието, природата и хората.

Анализът е на Николай Петков, автор в Климатека и специалист по метеорология, който изследва дългосрочните промени в климата над България и Югоизточна Европа.

Затоплянето се ускорява през последните десетилетия

Сравнението на двата стандартни 30-годишни климатични периода – 1961-1990 г. и 1991-2020 г. – показва, че средната есенна температура в България се е повишила с 0,56°C. Въпреки отчетливата тенденция, есента остава сезонът с най-слабо затопляне спрямо останалите сезони за същия период.

По-новите данни обаче показват по-осезаема промяна. Последното десетилетие, 2016-2025 г., е с около 0,7°C по-топло от предходното и с 1,5°C по-топло от периода 1996-2005 г. След края на 90-те години тенденцията към повишаване на температурите става ясно изразена, а 2023 г. е най-топлата есен в изследвания период.

Пет от десетте най-топли есени за периода 1961-2025 г. са регистрирани през последните седем години. Това показва, че необичайно топлите сезони вече не са единични отклонения в дългосрочните наблюдения.

Септември и октомври все повече приличат на летни месеци

Промяната е особено видима през септември и октомври. Средната температура през септември за периода 2016-2025 г. достига 18,1°C - с 0,8°C повече спрямо предходното десетилетие. Така месецът все повече придобива летни характеристики, а средните му температури се доближават до тези, характерни за юни през периода 1961-1990 г.

При октомври затоплянето е било по-постепенно до началото на XXI век, но през последните две десетилетия се ускорява. Само за периода 2016-2025 г. средната температура се е повишила с 0,8°C спрямо предходното десетилетие.

За ноември тенденцията е по-неравномерна. Между 1976 и 1995 г. се наблюдава захлаждане, последвано от чувствително затопляне. Това показва, че климатичните промени не протичат еднакво през всички месеци, макар общата посока за есента да е към по-високи температури.

Промяната се отразява и на броя на дните с определени температурни характеристики. Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) дните с мраз – с минимална температура под 0°C – са намалели средно с два дни в извънпланинските райони и с пет дни в планините. За сметка на това летните дни, когато максималната температура надхвърля 25°C, са се увеличили с повече от два дни, а на отделни места – с до осем.

Повече есенни валежи и риск от екстремни събития

Температурите не са единствената промяна в характера на есента. При сравнението на климатичните периоди 1961-1990 г. и 1991-2020 г. именно есента отчита най-голямото увеличение на валежите у нас - средно с над 15%, по данни на НИМХ.

Най-съществен ръст е регистриран в Североизточна България, където увеличението достига между 25% и 40%, а на отделни места – 50–60%. В източните райони зачестяват случаите на умерени и силни валежи.

Есента на 2025 г. е сред най-топлите за последните 15 години и най-валежната за последното десетилетие. Сезонът беше белязан и от екстремни валежи в Югоизточна България, включително трагичното наводнение в курорта Елените на 4 октомври, при което загинаха четирима души. Подобно тежко бедствие засегна Царево през септември 2023 г.

Отделните наводнения не могат автоматично да бъдат приписани на климатичните промени без специализиран анализ. По-високите температури обаче създават предпоставки за по-интензивни валежи при подходящи атмосферни условия. Въздухът може да задържа приблизително 7% повече водна пара при повишаване на температурата с 1°C. Това увеличава потенциала за силни валежи, но не означава, че количеството им ще нараства навсякъде.

Какво очаква България до края на века

Затоплянето през есента е част от по-широка тенденция, наблюдавана и в Европа. Според научно изследване от средата на 80-те години на миналия век есенните температури на континента се повишават средно с 0,045°C годишно.

Прогнозите за България сочат, че тенденцията ще продължи. При умерен сценарий на затопляне средногодишната температура през периода 2071-2099 г. се очаква да бъде с 2,9–3,2°C по-висока спрямо периода 1975-2004 г. За есента прогнозираното повишение е между 2,5°C и 3,5°C, докато промените в сезонните валежи могат да бъдат в диапазона от минус 10% до плюс 10%.

Последиците засягат както природата, така и икономиката. По-дългият период с летни температури и по-късното падане на сняг в планините създават затруднения за зимния туризъм. В земеделието удълженият вегетационен период може да направи растенията по-уязвими при внезапни застудявания и слани.

Данните показват, че есента в България вече се променя осезаемо. По-топлите месеци, намаляващият брой мразовити дни и увеличението на валежите очертават сезон, който все по-трудно се вписва в познатите климатични представи. Как ще се развие тази тенденция през следващите десетилетия ще зависи и от мащаба на бъдещото глобално затопляне.