"Програма 2020" - предрешен ли е изборът за изтребител?

Национална програма "България в НАТО и в Европейската отбрана 2020" отново предизвика полемика. Причината този път е проектът за нов изтребител. Във военните форуми вече се задава въпросът дали не се предрешава изборът за евентуален нов конкурс, като от него се изключва една от компаниите, които вече са проявили интерес, предаде БГНЕС.
Придобиване на нов тип основен, многофункционален боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка е основен проект за ВВС. Той включва доставка и логистична интегрирана поддръжка на 8-10 бойни самолети с необходимото въоръжение. Това е записано в приета от служебния кабинет програма, която ако бъде одобрена от парламента трябва да се изпълнява от минимум две редовни правителства.
В нея са посочени страни, с които ние ще си сътрудничим в областта на изграждането на новата бойна авиация: съвместни дейности с Италия, с Румъния ще споделяме опит, а с Гърция ще си сътрудничим с консултации за придобиване на многоцелеви боен самолет. Това са страни, в които има два от трите типа самолет, които се очаква да се включат в надпреварата да станат част от нашите ВВС. В тези стани има Eurofighter и F-16, но не и Gripen. Всъщност до момента от няколко отложени процедури за проучване стана ясно, че шведите са и единствените, които са готови да предложат нови бойни самолети, а не употребявани F-16. Gripen има на въоръжение в две от новите страни-членки на НАТО - Чешката република и Унгария. Двете обаче не са включени в програмата като страни, с които ще си сътрудничим по този проект. Изброяването на държави вече породи множество коментари във военните форуми дали не се предпоставя избора на изтребител.
Според програмата придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25 и ще се сложи край на зависимостта на българските ВВС от Русия. Освен това придобиването ще доведе до намаляване на необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната при значително увеличаване на оперативните способности. В нея се казва още, че ще се реши и проблемът с освобождаване на честотния спектър, както и ще се постигне информационна и оперативна съвместимост с въоръжените сили на страните, членки на НАТО и ЕС и напълно ще се преодолее дефицита от способности.
В програмата, разработена от екипа на министър Шаламанов, е отделено място и за различните агенции на НАТО и ЕС. Сред тях програми по линия на Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NATO Communications and Information Agency, NCIA). Именно в NCIA от 2013 г. министърът е директор по сътрудничество с потребителите. Отбелязано е и че се предвижда подписването на ново техническо споразумение между Министерството на отбраната и Агенцията, включващо многогодишен план за реализация на проекти в интерес на МО.
Предвижда се и създаване на нов целеви държавен фонд "Интелигентна отбрана". Сред целите поставени пред новата структура е осигуряване на допълнителни финансови средства за покриване на хроничния финансов дефицит по бюджета на МО за целево финансиране на заложените в програмата приоритетни проекти. Фондът ще се управлява от съвет, в който има представители на различни ведомства, включително и на президентството. Интересна е и частта за набиране на приходи на фонда. Това ще се прави от няколко източника, сред които продажба на недвижима и движима собственост на МО и преотстъпен данък върху печалбата и/или дължим дивидент за държавата от търговски дружества с над 51% от капитала, в които министърът на отбраната  упражнява правата на държавата.  Пари ще се набират и от дарения от международни институции, международни организации и фондове, местни и чуждестранни физически и юридически лица.
В програмата фигурира и ключовото изискване разходите за отбрана за периода 2015 – 2020 г. да растат плавно като за 2015 г. започнат от 1,5% от БВП и през 2020 г. достигнат 2% от БВП