Шеф на фирма наел фиктивно жени на работа, за да тегли пари от еврофондове

Варненският апелативен съд потвърди присъда на Шуменския окръжен съд, с която подсъдим е бил признат за виновен в това, че през 2018 г. в условията на продължавано престъпление като управител на търговско дружество е представил неверни сведения пред държавен орган.

Той декларирал, че три наети от него работнички са полагали ежедневно 8-часов труд от август 2017 г. до март 2018 г., без това да е било така. Джеват С. извършил престъплението, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по проект „Обучения и заетост“, съфинансиран със средства от ЕС и държавния бюджет. 

В резултат работодателят получил сумата от 10 192,55 лв. Първата инстанция му е определила наказание 2 години „лишаване от свобода“, отложено с 3-годишен изпитателен срок.

Мъжът е задължен да изплати на българската държава получената сума като обезщетение за причинените имуществени вреди.

В трудова дейност трябвало да бъдат ангажирани трайно безработни лица в райони с висока безработица. Целта била те да изградят трудови навици и да получат заплащане за положения труд.

Съгласно договора  подсъдимият бил длъжен да превежда на назначените лица всеки месец по банков път сумите за възнаграждения, съобразно действително отработеното време.

Впоследствие изплатените суми трябвало да бъдат възстановени, съобразно представени в Дирекция „Бюро по труда“ искания за плащане, придружени с отчетна форма за явяване на работа.

Независимо че трите свидетелки не полагали всеки работен ден по 8 часа труд, подсъдимият им превеждал заплатите. Депозирал искания за възстановяване на  средствата, придружени с отчетната форма.

Управителят на дружеството подавал информация, че трите жени ежедневно работят по 8 часа. Въз основа на тези данни му били възстановени сумите. И трите свидетелки са разказали пред първата инстанция, че не са престоявали ежедневно на работното си място и това предварително е било съгласувано с работодателя.

Съгласно уговорката те получавали на ръка по 100 лв. на месец, а цялата заплата била превеждана по банковите им карти, които съхранявал подсъдимият.

Джеват С. обжалва присъдата на Окръжния съд в Шумен, като настоя за отмяната й. Подсъдимият заяви, че не е виновен и, че не е искал да излъже държавата. Според защитата няма доказателства да е извършил престъплението.

Представителят на Апелативната прокуратура посочи, че тъй като наетите на работа жени не са полагали труд на пълен работен ден, всеки ден, сумата от 10 192 лв. е получена неправомерно. В рамките на въззивното съдебно следствие бе разпитан свидетел, работел през инкриминирания период в дружеството.

 Съставът на Варненския апелативен съд прие, че подсъдимият е знаел, че подава неверни сведения. Той лично подписал договора с условията за финансиране. Като работодател е имал и задължението, и реалната възможност да се увери, че наетите лица изпълняват задълженията си. Деецът се е облагодетелствал престъпно, като е получил паричните средства.

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с правилното заявяване и кандидатстване за получаване на субсидия по проекти, финансирани от Европейския съюз, е записано в решението на Апелативния съд.

Институцията съобрази още размера на получените средства, за които деецът измамливо е кандидатствал и не на последно място – това, че е извършвал деянието в продължителен период. Личността на подсъдимия и деянието обаче не се характеризират с висока обществена опасност.

За превъзпитаването на Джеват С. и предупреждаването на останалите членове на обществото не е необходимо той да търпи ефективно наказанието.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС.