Ядрената игра на Путин

Барак Обама има нелеката задача да убеди американския Конгрес в рентабилността на споразумението с Иран, постигнато след напрегнати преговори в Лозана. Обама е убеден, че сделката дава "мирно решение за предотвратяване на опитите на Иран за сдобиване с ядрено оръжие", пише dnes.bg. Според критици на споразумението Белият дом се опитва да привлече Иран на своя страна в битката със сунитския ислямистки екстремизъм и прави компромиси по ядреното споразумение, представяйки го като изключителен дипломатически успех.
Сп. “Нюзуик” изтъква един впечатляващ нюанс от сделката – тя беше постигната след тясно сътрудничество между Вашингтон и Москва в опит за сътрудничество по въпроса за мира в Близкия изток. Звучи добре, но само по думите на Барак Обама.
Иранският военен министър Хосейн Дехган обяви, че "Иран и Русия са в състояние да се изправят срещу експанзивната политика и алчност на Съединените щати чрез синергия и активиране на стратегически възможности". Руският му колега Сергей Шойгу беше в Техеран през януари, за да подпише договор за военно сътрудничество между двете страни и тогава заяви: "Русия и Иран заедно са в тежка битка срещу намесата на чужди сили в региона. Но силна Русия и силен Иран ще са гарант за международна сигурност и регионална стабилност".
По време на тази визита Шойгу представи на иранското ръководство последните разработки на Русия в системите за анти-ракетна защита.
"Иран обещава да спре ядрената си програма, но в същото време преговаря за закупуване на военна техника, която да осигури защитата на ядрените й обекти от евентуални американски и израелски удари. При тази ситуация е трудно да се повярва в добрата воля на иранците при преговорите", коментира пред “Нюзуик” запознат с детайлите на споразумението от Лозана западен посланик, пожелал анонимност.
В същото време Иран продължава да подкрепя бунтовниците в Йемен, както и тези в Бахрейн. Продължава и да подсигурява оръжия и финансова подкрепа за “Хамаз” и “Хизбулла”, има силно влияние върху шиитското мнозинство в Ирак и все още е твърдо зад сирийския президент Башар Асад. Всичко това може да доведе до извод, че Техеран категорично се противопоставя на Запада, Израел и сунитското общество.
И Москва е рамо до рамо с Иран поне в една от изброените дейности – Путин и администрацията му открито работят в тясно сътрудничество с Иран, за да запазят на власт единствения си друг съюзник в Близкия изток – Башар Асад. През последните 4 години Русия снабдява режима в Сирия с оръжия, гранати, части за танкове, бойни самолети и хеликоптери. Както и ракетни системи, с които беше свален поне един изстребител на НАТО – турския F-4 през 2012-та година.
Очевидно Русия държи изключително много на партньорството си с Иран. Толкова много, че е готова да направи икономически жертви, въпреки тежката ситуация, в която се намира в момента.
При прилагане на споразумението от Лозана, запорът върху иранския петролен и газов бизнес ще бъде вдигнат. А това значи нови директна конкуренция за руският монополист “Газпром”.
Чрез добре развитата инфраструктура на Турция, иранският газ ще достигне Европа без особени трудности, неизбежно ще подбие цените на синьото гориво и ще отнеме част от пазарния дял на Русия.
Да, Москва ще продължи да продава оръжия на Иран, руски фирми ще получат многомилионни инфраструктурни проекти, но загубите в енергийния сектор трудно ще бъдат покрити. При все това Путин помага за вдигането на санкциите, наложени на Техеран.
Очевидно е, че за руския лидер геополитическите интереси са с далеч по-висок приоритет от икономическите. Несъмнено Владимир Путин ще се опита да използва благоразположението на Вашингтон по въпроса с Иран, за да тушира (доколкото е възможно) напрежението заради анексирането на Крим и подкрепата за отцепниците в Източна Украйна.
В общи линии интересът на Русия в Близкия изток е да поддържа огъня, без да позволява разрастването на голям пожар. И колкото по-дълго продължава хаоса в този регион, толкова по-дълго вниманието на Вашингтон ще бъде насочено натам, а не към Украйна, посочва “Нюзуик”.