IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 24°
Свят
10:30 | 4 юни 2022
Обновен: 09:14 | 1 октомври 2022

Защо военните произвеждат "Москвич" в СССР

„Рено“ изгражда завод за коли, подчинен на Министерството на отбраната

По материала работи: Слав Велев
Защо военните произвеждат "Москвич"  в СССР

Наскоро стана ясно, че московският завод на Renault отново ще прави Москвичи. Френската марка идва в Съветския съюз преди повече от 50 години. Французите оборудват производствени линии в два завода наведнъж - АЗЛК и Ижавто, а вторият става един от най-нетипичните, тъй като е под юрисдикцията на Министерството на отбраната. Докато съветските автомобилисти спорят кой Москвич е по-добър: произведен в столицата или в Ижевск, в Ижавто се подготвя революционен проект за съветската автомобилна индустрия, който така и не е реализиран.

В края на 50-те години започва истински автомобилен бум по целия свят, а в СССР броят на личните автомобили на глава от населението е стотици пъти по-нисък от данните в САЩ. Хрушчов иска да разшири производството на достъпни коли. Алексей Косигин, един от основните съветски технократи и прагматици, е назначен да наблюдава автомобилизацията. По времето на Сталин технологиите в СССР идват от САЩ, но с началото на Студената война това е невъзможно, така че изборът е ограничен до европейските автомобилни производители.  Косигин посещава всички най-големи предприятия и изборът пада върху италианския Fiat. Още при Брежнев е сключено споразумение с италианците за изграждането на Волжския автомобилен завод, пише "Труд". 

През лятото на 1966 г. Шарл дьо Гол пристига в Москва. Малко преди това той обявява излизането на Франция от НАТО, което предизвиква възторг в Москва. Когато Дьо Гол предлага на Брежнев, по примера на италианците, да построи автомобилен завод в СССР, той веднага се съгласява. Първоначално е планирано да се извърши дълбока модернизация на МЗМА - Московския завод за малки автомобили (по-късно преименуван на АЗЛК), където се произвежда гордостта на съветската автомобилна индустрия – „Москвич“. Французите трябва да оборудват завода с нови производствени мощности и да обучат персонала.

В дискусията обаче изведнъж се намесва секретарят на ЦК и бъдещ министър на отбраната Дмитрий Устинов, който ръководи военно-промишления комплекс. В резултат на това французите са инструктирани да създадат дублирано автомобилно производство в Ижевск. Новият завод, който ще произвежда автомобили само за населението, е  подчинен на Министерството на отбраната. 

Причината за това решение все още е загадка. Защо военните се нуждаят от "Москвич"? Военно-промишленият комплекс има поръчки за  десетилетия напред. Тези превозни средства не са на въоръжение в армията. Решението може да се обясни с политически съображения. Едно след друго СССР подписва две мащабни споразумения с италианците и французите, които се наблюдават от ръководителя на правителството Косигин. Сумата на споразуменията възлиза на десетки милиарди долари и така Косигин става твърде важна фигура. Напълно възможно е Устинов да получава завода в Ижевск по-скоро за баланс, като политическа противотежест на Косигин и като символ на факта, че военно-промишленият комплекс все още е партиен приоритет.

Тъй като двата автомобилни завода дублират производството на модел 412, но в същото време са подчинени на различни отдели, в средите на съветските автомобилисти възникна спор: „Чии Москвич е по-добър?“ Собствениците на ижевските "московчани" настояват, че са много по-добри, тъй като контролът на качеството във военните предприятия на СССР е по-висок, отколкото в цивилните и всички компоненти са направени да издържат. Собствениците на автомобили от АЗЛК пък се позоват на факта, че в най-добрите години, половината от продуктите на завода се изнасят в Европа и ако капризните западняци оценяват Москвич на фона на богатия избор, тогава за СССР това е суперавтомобил.

Французите предлагат автоматична скоростна кутия за базовия модел. В СССР ги слагат само на "чайки". Тези автомобили са сглобени на парче почти ръчно и в СССР няма масово производство на автоматични трансмисии. На Запад, с изобилие от автомобили, всичко се решава от предимствата на един или друг модел, а в СССР въпросът за запълването на автомобилния пазар е сериозен. Години наред хората чакат ред за кола, изкупувайки всичко, което има. Инсталирането на автоматични трансмисии би наложило разгръщането на нови мощности за тяхното производство и би довело до оскъпяване на колите.

В резултат на това основният модел е окончателно изоставен. Планирано е заводът в Ижевск просто да дублира производството на Москвич-412. Половината от автомобилите, произведени в АЗЛК, се изнасят за Европа, но те възнамеряват да наситят вътрешния пазар за сметка на мощностите в Ижевск.

Първоначално Устинов има сериозни амбиции. В ранните години заводът показва енергична активност, а дизайнерите не се отказват от идеята да въведат автоматични трансмисии в масовото производство. В Ижевск знаят как да правят не само автомати Калашников, но и автоматични кутии. В същото време разработката първоначално върви с очакването, че уредът може да се произвежда в същите фабрики, където се правят механични кутии, както и с възможна употреба в други московчани.

В средата на 70-те автоматичната трансмисия е успешно тествана на Combi, но кутията не влиза в масово производство. Ижевци структурно са под юрисдикцията на Министерството на отбраната. Военните автоматични трансмисии за автомобили абсолютно не са интересни. Московският АЗЛК пък не успява да разработи нови модели. В резултат на това революцията в съветската масова автомобилна индустрия така и не се случва.

Коментари

Новини Варна