"Пилешко" от епруветка - скоро в магазините! Какво крие в себе си това месо?

Снимка: Дойче Веле

Изкуствено „пилешко“ месо навярно скоро ще се появи в магазините в САЩ. Агенцията за храните и лекарствата вече даде зелена светлина на производителя, фирмата „Upside Foods“. Агенцията отбеляза, че сигурността на продукта е вън от съмнение.

"Месо от епруветка"– около него в последно време се множат както въпросите, така и митовете. Уви, често се повтаря и неудовлетворителният отговор: „Все още нищо не е ясно“, пише "Дойче Веле".

Вегетарианско ли е лабораторното месо?

Лъжат се онези, които смятат, че в месото от епруветка няма животински компоненти. Защото това месо се създава на базата на животински стволови клетки. Мускулни стволови клетки се извличат от говеждия, свински или пилешки организъм, след което се отглеждат в богата хранителна среда, където се развиват съответни мускулни тъкани. Извличането на клетки от животните може да бъде болезнено, но не и смъртоносно.

Все повече хора съзнателно се отказват от консумацията на месо - отчасти, защото това нанася вреди на климата. Но дали вегетарианците и веганите наистина правят нещо добро за околната среда? ДВ провери фактите:

Да не забравяме обаче проблема с телетата, чиято кръв се използва за хранителния разтвор, в който растат мускулните клетки. Професор Петра Клугер от Университета в Ройтлинген обяснява, че съответният серум се извлича от зародиши на теленца, а в резултат от това умират както самото теленце, така и кравата майка. Професорката е убедена, че в бъдеще за култивиране на изкуствено месо трябва да се намери заместител на този серум – както поради морални причини, така и заради цената му, която сега е твърде висока. „Вече има добри заместители без животински съставки,“ казва професорката. Но цената си остава твърде висока.

Здравословно ли е месото от епруветка?

Досега никъде по света не се наблюдава масова консумация на лабораторно месо, така че и на този въпрос все още не може да се отговори. Знаем обаче, че прекомерната консумация на червено месо може да доведе до заболявания, например до сърдечно-съдови смущения, а дори и до някои видове рак. Дали синтетичното месо крие същите опасност – това е поредният въпрос без отговор засега.

При неговото синтезиране обаче се използват по-малко антибиотици, така че навярно то в по-ниска степен ще подхранва мултирезистентните бактериални култури. И още нещо. В оборите, където животните често са натъпкани много нагъсто, болестите се предават по-лесно, а зоонозите които могат да прескочат от животно към човек, са реална опасност. При лабораторното месо тази опасност изглежда далеч по-малка.

„Синтетичното месо не е природен продукт“ – този аргумент професор Клугер чува особено често. И го смята за основателен, от една страна. „От друга страна обаче природосъобразното животновъдство и днес вече е илюзия,“ добавя тя. Картинката с щастливата крава, която пасе горски билки на ливадата, трайно се е загнездила в главите ни, но всъщност много рядко има нещо общо с действителността.

Дали лабораторното месо ще даде принос за опазване на околната среда?

Близо 80 килограма месо годишно консумира средният гражданин на ЕС. Високата консумация на месо в промишлените държави създава не само огромни екологични проблеми – тя застрашава и прехраната на цялата планета. Около 70% от земеделските площи по света се използват за нуждите на животновъдството.

Матин Квайм от Бонския университет обобщава наличните научни данни и стига до извода, че промишлените държави би трябвало да намалят консумацията на месо поне с три четвърти. За добиване на синтетично месо броят на отглежданите животни рязко ще спадне. Ще са нужни и много по-малко селскостопански площи за фураж, както и по-малко вода, а отделянето на вредни за климата газове като метан и въглероден двуокис също рязко ще спадне. Вече се говори за „чистото месо“, което щяло да реши проблема с изхранването и да помогне за опазването на климата. Но така ли е наистина?

„Не,“ отговаря Матин Квайм. „И месото от епруветка има нужда от хранителна среда, за да нараства. И тази хранителна среда все отнякъде трябва да се вземе,“ припомня той. Така че проблемът си остава: за производството на месо трябват ресурси, които всъщност могат да се предоставят директно на нуждаещите се хора, без заобикалки.

Как ще се отрази върху околната среда производството на синтетично месо?

Засега все още няма масово производството, така че и този въпрос остава без изчерпателен отговор. Ясно е обаче, че и синтезирането на месо ще води до отделяне на вредни за атмосферата газове. Защото за целия производствен процес е необходима много енергия – от набавянето на хранителните съставки та чак до биореакторите, където расте мускулната тъкан. Колко ще бъде тази енергия – засега има само прогнози, но не и сигурни данни.

Според една от тези прогнози производството на синтетично месо ще бъде по-безвредно за атмосферата в сравнение с истинското говеждо, но значително по-вредно в сравнение с пилешкото. „Това обаче още не означава, че лабораторното месо няма да играе никаква роля в бъдеще,“ предупреждава Квайм. Под черта остава необходимостта рязко да се намали консумацията на месо, за която цел обаче синтетичното месо не допринася особено.