Днес е Денят на свободата на печата

Снимка: iStock

Днес светът отбелязва Деня на свободата на печата, обявен от ООН през 1993 г. На 3 май отдаваме почит и към тези наши колеги, които са загубили живота си или са пострадали по време на упражняването на своята професия.

Войната на Русия срещу Украйна, хаосът в Хаити и и увеличаващото се насилие от престъпни групи в Мексико са допринесли за рязкото увеличаване на броя на журналистите, загинали по време на работа през 2022 г.

Според доклада на Международната федерация на журналистите (МФЖ), цитиран от АП, през 2022 година 67 журналисти и служители в медии са загинали при изпълнение на служебните си задължения.

През миналата 2021 година те са били 47. През 2022 г. в Украйна са намерили смъртта си най-много представители на медии - 12, - главно през първите седмици на руското нашествие.

Базираната в Брюксел МФЖ констатира също, че понастоящем 375 журналисти пребивават в затвори по света заради работата си. Те са най-много в Китай, вкл. Хонконг, Мианма и Турция. В доклада на МФЖ за миналата година лишените от свобода журналисти са били 365.

Във връзка са увеличаването на броя на убитите медийни работници МФЖ и правозащитни групи приканват правителствата по света да вземат конкретни мерки за опазване на живота и здравето на журналистите и за гарантиране на свободна журналистика.

България отново се изкачи - при това с впечатляващите 20 позиции - в класацията на "Репортери без граници" (RSF) за свобода на медиите, но... без да прави почти нищо. Разместването, обявено днес от базираната в Париж организация, не показва подобрение на медийната среда в страната, а по-скоро се дължи на изменение на отделни показатели.

За Унгария, която се изкачва с 13 позиции и заема място точно след България, обяснението е, че отчасти това се дължи на факта, че правителството е било принудено от икономическата ситуация и натиска от институциите на ЕС да продължи лиценза на независима радиостанция, а Виктор Орбан - да спре засега борбата срещу независимостта на медиите, допълват от организацията.

Така от 91-о място през 2021 година, България е на 71-о място, което вече не е предпоследно в ЕС. Но страната все още е в дъното на класацията за Европейския съюз. След нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от ЕС е Полша, но далеч напред на място 57.

Ситуацията с медиите в България все още е "проблематична", като в тази група са Румъния, Унгария, Чили и още други 52 държави.

Класацията за 2022 г. – след България от страните в ЕС са Унгария, Малта и Гърция.

Индексът на "Репортери без граници" оценява средата за журналистика в 180 държави и територии и се публикува на Световен ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 година ситуацията с медийната свобода е "много лоша" в 31 държави, "лоша" в 42, "проблематична" в 55 и "добра" или "сравнително добра" в 52 страни. Средата за журналистика е "лоша" в седем от десет държави, и задоволителни само в три от десет, констатират от организацията.

Най-свободна за медии е Норвегия, като досега първите места винаги са били заемани от скандинавски държави, като през 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година бяха четвърти).В дъното в Европа е Гърция, а на 180-то място е Северна Корея

Организацията отбелязва, че Европа, и по-специално Европейският съюз, е регионът в света, в който е най-спокойно за журналисти, но дори и там ситуацията е смесена. Размествания в класацията се забелязва при Германия, която пропада с няколко места в сравнение с предходната година, заради регистрирани рекорден брой случаи на насилие срещу журналисти и арести. Полша се издига в класацията и вече се гледа като на свободна за печат страна. Гърция е на последно място в Европа, защото журналистите са били шпионирани от разузнаването служби и от мощни шпионски програми, продължава да е с най-ниската позиция в Европейския съюз.

България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз) се издигна също с 20 места през миналата година до 91-о. Обяснението тогава беше в промяната на методологията, която за да отрази сложността се включват пет нови показателя за съставяне на оценката: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.