Москва и Вашингтон - единни за иранската ядрена програма

Руско-американските отношения са на най-ниското си ниво от края на Студената война във всички области с изключение на преговорите за иранската ядрена програма. Въпреки охладняването, което настъпи заради кризата в
Украйна и което се разпространи върху почти всички елементи в отношенията им, Москва и Вашингтон продължават да виждат обща кауза в един от най-належащите въпроси в световния дневен ред - постигането на споразумение, което да попречи на Иран да се сдобие с капацитет за производство на ядрено оръжие, пише dnes.bg.
Представители и от двете столици хвалят другата страна, че е направила прагматични предложения и е показала добросъвестност, надхвърляща техните различия в по-широк план.
За САЩ евентуалното непостигане на споразумение носи нежелания риск от намеса в нов близкоизточен конфликт, а и президентът Барак Обама не иска да се окаже губещ по един от основните елементи от наследството във външната политика, което ще остави, след като приключи мандатът му.
Неговото правителство заяви, че може да нанесе военни удари по ядрените обекти на Иран, ако дипломатическите усилия за ограничаване на ядрените дейности на Техеран не се увенчаят с успех. Израел е още по-безцеремонен в заплахите си да предприеме въздушни удари - развитие, което би могло да въвлече САЩ в подобен конфликт.
Руснаците също не искат американско-иранска война. Според Гари Сеймор, който до 2013 г. бе част от американския екип в преговорите по ядрения въпрос, постигането на споразумение е от стратегически интерес за Москва поради опитите й да ограничи американското присъствие в Близкия изток. "На руснаците не им харесва да гледат как САЩ бомбардират разни страни по света", каза Сеймор, който понастоящем работи в Центъра "Белфър", мозъчен тръст при Харвардския университет.
За тази цел преговорите за иранската ядрена програма играят ролята и на канал за връзка между Русия и Америка, който предоставя различни възможности за ограничаване на хаоса в Близкия изток. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви в понеделник, че разговорите, които той предстоеше да проведе във Виена вчера със своя американски колега, държавния секретар Джон Кери, ще бъдат възможност да обменят мнения как техните две страни, а и "другите страни в региона да обединят усилията си" в борбата с "Ислямска държава".
Желанието е взаимно. Въпреки че руснаците и американците имат различия по подкрепата на Москва за сирийския президент Башар Асад, Сеймор каза, че този въпрос в момента е отстъпил на заден план в името на намирането на начин за побеждаване на "Ислямска държава". Макар сцената за състоялия се диалог между Лавров и Кери да бяха виенските преговори, изявленията на първия дипломат на Москва след срещата му с неговия американски колега показаха как дискусиите по иранската ядрена програма са се превърнали в място за обсъждане на общите безпокойства, които имат в по-общ план.
Руснакът заяви, че разговорите не са били "основният предмет" на тяхната среща. По думите му вместо това той и Кери са обменили конкретни мнения и идеи как "да направят по-управляема ситуацията" в кампанията срещу "Ислямска държава". Преподавателят по политология в Харвардския университет Греъм Алисън гледа на руско-американското сътрудничество като на "добро доказателство, че където има реални общи национални интереси, Русия на Путин и САЩ на Обама могат да излязат от рамките на караницата си заради Украйна".
Според Алисън това се дължи на подписаните от двете страни през Студената война няколко значими договора за ограничаване на въоръженията. Но не всичко опира до добрата воля.
Евентуалното споразумение по ядрената програма може да удовлетвори стратегическите нужди на Русия и да заработи срещу САЩ. То може да укрепи статута на Техеран на регионална сила, съюзена с Москва, но и като на нейна марионетка, подкрепяща сирийското правителство, и съперник на подкрепяната от САЩ Саудитска Арабия в борбата за влияние в Близкия изток.
Икономическите интереси също играят роля за подкрепата на Москва на ядрена сделка, дори и при положение, че отмяната на санкциите при евентуална договореност да бъде в ущърб на Русия в краткосрочен план. Ако ограничителните мерки срещу Техеран паднат, на пазара ще се появи още повече ирански нефт, който ще конкурира руския суров петрол. Твърди се, че Москва работи по намиране на решение на тази ситуация, като предлага изкупуване на ирански петрол. Техеран след това ще харчи получените пари за руски стоки. Русия може също да продаде на Ислямската република най-модерното оборудване за петролни сондажи, както и други технологии, от които тя има нужда, за да възстанови нефтодобивния си сектор, който бе съсипан от санкциите.
А в дългосрочен план Кремъл, който вече помогна за построяването на действащия ядрен реактор на Иран, ще спечели от вече подписан многомилиарден договор за изграждане на още две такива мощности, както и за снабдяването им с гориво. Планирани са и още подобни проекти наред със сътрудничеството във военната
сфера и оръжейни продажби за Техеран, включително на бавещото се вече дълго време предаване на модерни системи за противовъздушна отбрана С-300.
САЩ отчаяно се опитваха да попречат тази система да стигне до Иран. Иранците очевидно разчитат на Русия, докато се готвят да се избавят от парализиращите икономически санкции. Посланикът на Техеран в Москва Мехди Санайе предвиди бърз, "очевиден скок" на двустранната търговия с Русия. Според неговите очаквания на годишна база тя ще се увеличи от сегашните 5 милиарда долара до 70 млрд. долара.
Оказването на помощ по въпроса с Иран може да доведе и до това САЩ и съюзниците им да отслабят натиска си заради Украйна. "Москва може да си е направила сметката, че западните сили няма да са особено склонни да затягат санкциите заради Украйна, за да не поставят под риск сътрудничеството по въпроса с Иран", каза Сеймор.