Готови ли са гърците да оставят еврото?

Референдумът, свикан от гръцкия министър-председател, е лоша идея, но на този етап е може би най-добрата налична възможност, пише в свой анализ "Ню Йорк таймс", цитиран от dnes.bg.
Гръцките банки са затворени, за да се избегне финансова катастрофа; разговорите за спасителна програма с европейските кредитори са замразени; Атина няма пари да плати дължимата си вноска от 1,6 млрд. евро към МВФ, което крие заплаха от дефолт (неплатежоспособност) и напускане на еврозоната, обобщава ситуацията изданието.
И така, изправен пред условията, поставени от кредиторите, които той отхвърли като "обидни", премиерът Алексис Ципрас направи в събота изненадващото съобщение, че поставя въпроса на референдум пред гръцките избиратели на 5 юли.
Поставянето на толкова сложен и съдбоносен въпрос за отговор в толкова кратко време пред един вече объркан и изтерзан народ е твърде опасно. Но ако се вземат предвид крайно сериозните последствия от онова, което се очаква да се случи, гърците заслужават да получат възможността да се произнесат дали искат да запазят еврото с всички произтичащи от това жертви, или са подготвени за един близък във времето катаклизъм и за неизвестните в дългосрочен план последици от напускането на еврозоната, се чете в анализа.
Въпросът за референдума, публикуван в понеделник, ще бъде доста объркващ за гласоподавателите, но това всъщност няма значение. Подробностите за исканията, заради които разговорите се провалиха и които се отнасят главно до пенсиите и ДДС, не са същността на голямата игра. На този етап разменяните от дълго време взаимни обвинения, които пълнят германските и гръцките таблоиди - че гръцките прахосници трябва да бъдат научени да живеят по европейските правила, че жестоките мерки за строги икономии, изисквани от Германия и други кредитори, само разрушават гръцката икономика и нейната способност да връща гигантските дългове - нямат особено значение.
Въпросът пред гърците е дали те са готови да изоставят еврото. Това е и въпросът, на който германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, управляващият директор на МВФ Кристин Лагард и другите членове на еврозоната трябва да отговорят.
И този отговор трябва да бъде категорично поет ангажимент за задържане на Гърция в еврозоната, отчита „Ню Йорк тайм“. Изданието припомня, че Меркел в понеделник възкреси една фраза, която не беше чувана от месеци: "Ако еврото се провали, проваля се Европа".
Един "Грексит"сериозно би подкопал доверието в евровалутата, заплашвайки да се превърне в глобална зараза. За Гърция излизането може да означава загуба на възможност да се вземат заеми от чужди инвеститори, потенциален срив на банковата система и вълна от съдебни искове и жалби от кредитори и доставчици. Президентът Обама обаче лично звъня на Меркел и Оланд, за да им изрази американските опасения за ефекта, който това би имало върху глобалната финансова система.

Но дори ако гърците гласуват да запазят еврото, кризата няма да свърши. При политиката, за която сега настояват лидерите на еврозоната, страданията на гърците още повече ще се засилят, а изгледите за бъдещето ще останат непроменени. Ципрас може да се окаже принуден да свика нови парламентарни избори.
Възможността за подобряване на нещата в крайна сметка е в ръцете на еврозоната и на МВФ. Те вече започнаха неофициална кампания да убедят гръцките избиратели да запазят еврото, като направиха публично достояние своите условия за продължаване на спасителната програма.
Тяхната позиция може да бъде много по-убедителна, ако наред с това обещаят единственото нещо, което би дало реален стимул на гърците да останат в еврозоната и да започнат истински реформи. А това е да започнат да отписват дълговете им, завършва материала.