Как се стигна до референдума в Гърция?

В сутрешните часове на миналия петък гръцкият министър-председател Алексис Ципрас събира най-доверените си съветници в хотелска стая в Брюксел на среща, която трябва да бъде тайна. Всички участници трябва да оставят мобилните си телефони на влизане, за да се предотврати изтичането на информация, пише в свой анализ The New York Times, цитиран от dnes.bg.
Седмицата на нажежени преговори между Гърция и кредиторите ѝ върви към своя край. И за левия премиер става все по-ясно, че не може да приеме тежките икономически условия, които кредиторите искат в замяна на нови заеми.
Тогава съветниците на Ципрас заявяват, че нито Германия, нито Международният валутен фонд (МВФ) искат споразумение, а вместо това предпочитат да докарат Гърция до дефолт и излизане от еврозоната.
Предната вечер, на среща с лидерите на еврозоната в централата на Европейския съюз (ЕС), Ципрас отново поиска от германския канцлер Ангела Меркел в сделката да се включи и облекчаване на дълга, но получи поредния отказ.
Нещата не отиват на никъде, казва 40-годишният гръцки лидер в безсилието си, твърдят източници, които са били заедно с него в стаята. "Колкото повече се приближаваме ние към тях, толкова повече те се отдалечават от нас", казва Ципрас.
След часове спорове за възможните отговори Ципрас решава да се качи на самолета и да се прибере у дома, за да свика референдум, казват приближените му.
Решението на Ципрас да попита народа си дали да приеме или отхвърли, както той препоръчва, последния набор от предложенията за строги икономии за Гърция разтърси Европа. Само дни преди вота в неделя резултатът остава труден за определяне. Много обаче сега смятат, че отрицателен вот незабавно ще изкара Гърция от еврозоната.
Този референдум ще бъде едно от най-важните гласувания в Гърция, откакто тя става независима нация през 1830 г. Защо Ципрас предприе подобна крайна мярка остава загадка.
Но по-задълбочен поглед върху събитията от миналата седмица – базиран върху интервюта с някои от участниците и брифирани за дискусиите, разкрива натрупването на обиди и пропуснати възможности между Гърция и кредиторите ѝ, което накара министър-председателят да заключи, че сделката не е възможна, независимо какви отстъпки ще бъдат направени.
Кредиторите на Гърция виждат нещата по друг начин, разбира се. По тяхно мнение Ципрас, който стъпи на власт заради полемиката си срещу строгите икономии, се интересува единствено от сделка, която ще намали ограничителните мерки и ще осигури максимално облекчение от дълга. Той не би могъл и не би се съгласил на споразумение, което изисква още жертви от гръцкия народ.
И все пак, седмицата, която завърши с толкова много омраза, бе започнала щастливо.
В онзи понеделник, 22 юни, техническият екип на Гърция в Брюксел представя предложение от 8 страници на колегите си. Документът е усилие да се преодолее шестмесечното разделение по това как Гърция планира да се справи с бъдещите си финанси.
По политически причини правителството на Ципрас заявява, че няма да намали пенсиите или да премахне данъчните облекчения за бизнесите, обслужващи туристи по гръцките острови. Вместо това новият гръцки план предвижда серия от повишения на данъците и увеличаване на пенсионните вноски от страна на работодателите.
Първоначалната реакция изглежда позитивна. Както Пиер Московиси, старшият финансов експерт на ЕК, известен със симпатиите си към Гърция, така и Йерун Диселблум, ръководител на европейската работна група на финансовите министри и един от най-големите критици на Гърция, заявиха във вторник, че планът изглежда обещаващ.
Сред гръцкия екип настава въодушевление. За пръв път гръцките цифри излизат. Гръцкият министър на икономиката Йоргос Статакис изрази увереност, че новите предложения на Атина за заздравяване на държавните финанси са извели преговорите с кредиторите от мъртвата точка
На следващата сутрин обаче оптимизмът вече се е изпарил.
Кредиторите – МВФ, другите страни от еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), изпращат документа обратно и отбелязват с червено местата, с които не са съгласни.
Критиките са навсякъде: твърде много данъчни увеличения, обединяващи данъците върху добавена стойност (ДДС), недостатъчно съкращения на разходите и нуждата от по-голямо редуциране в пенсионните реформи.
Гръцкият екип не може да повярва. Кредиторите изглежда са върнали всичко на етапа на преговорите от преди шест месеца.
За Ципрас и двамата му основни съветници – Никос Папас, сприхав шотландски възпитаник, приятел на Ципрас от десетилетия, и Янис Варуфакис, поляризиращ професор по икономика, който прекара повече от година да обучава Ципрас в тънкостите на политиката на еврозоната, порицанието изглежда потвърждава най-песимистичните мнения.
Вместо да се огънат с приближаването на крайния срок, в който Гърция трябваше да плати вноската си от 1,5 млрд. евро на МВФ, Германия и фондът сякаш са втърдили позициите си. Гърция трябва да представи сериозни планове за реформи и те не може да се основават единствено на обещания за повече събирания от данъци, заяви управляващият директор на МВФ Кристин Лагард.