Отбелязваме осемдесет години от края на Втората световна война

Отбелязваме осемдесет години от края на Втората световна война в Европа. Винаги датата 9 май е предизвиквала различни чувства, спомени и мисли за миналото и бъдещето. Раздвоението идва от факта, че у нас на тази дата се отбелязват два празника - Денят на победата, свързан с края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Третия райх, така и относително по-новият Ден на Европа, отбелязващ лансираната на 9 май 1950 г. идея на френския външен министър Робер Шуман за Европейска общност за въглища и стомана, от която започва обединението на Европа.

За да излезем от дилемата коя дата да отбелязваме, можем да приложим характерния за историята хронологически подход. Ако разположим събитията във времето, няма как да не забележим, че пръв е 9 май като Ден на победата. Именно след този ден започва следвоенната история на европейския континент. Радостта тогава е огромна, но тя не пречи на съюзниците, водени от възникналите вече противоречия, да се опитат да представят победата по различен начин. Затова, когато представителите на Третия райх разбират, че краят е неизбежен, те предпочитат да признаят поражението пред западните си противници и на 8 май капитулацията е подписана именно пред тях. Затова за западноевропейските държави Денят на победата е бил и си остава 8 май. За Западна Европа логично след Деня на победата на 8 май идва Денят на Европа на 9 май – така и празниците следват историческата хронология. В България обаче нещата са доста по-различни. За нас през целия следвоенен период Денят на победата се отбелязва според втората капитулация на Германия, когато германците са принудени да повторят ритуала на 9 май в Карлсхорст пред съветските представители. Това не е първият случай, когато политиката налага едно ритуално действие да бъде повторено. Проблемът е, че както и да оценяваме и пресмятаме участниците във военните действия, мащаба им, пораженията и победите, няма как да избегнем извода, че германският вермахт е сразен на Източния фронт от Съветската армия. И този извод не може да бъде променен от оценките ни за характера на държавата, която защитава тази армия.

За нас българите обаче нещата са по-сложни. Ние трябва да избираме кое от двете събития да поставим на първо място: от едната страна е миналото с Деня на победата, а от друга – настоящето и бъдещето с Деня на Европа. Една от малкото функции на историята е да припомня поуките от миналото. Затова ние днес отбелязваме и двата празника и то в логичния им ред – Денят на победата е предварителното условие, за да може Европа да започне да се обединява и благодарение на това живеем в мир вече повече от седем десетилетия.

На 9 май 1945 г., по повод края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Германия, в България са проведени празнични митинги. Освен в София, тържества са организирани в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и много други градове в страната. Преди празничното събитие в София екзарх Стефан Първи Български отслужва благодарствен молебен в храма „Свети Александър Невски“. Вечерта пред храма в присъствието на 200 000 граждани на столицата, Регентството, висши военни и дипломатически мисии речи държат министър-председателят Кимон Георгиев и военният министър Дамян Велчев.

Празненствата в цялата страна са масови, освен местните власти на тях присъстват гости от Югославия и Съветския съюз. Четат се и се изпращат благодарствени телеграми до Сталин, Чърчил, Тито и началника на Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

Денят 9 май е важен празник и за християните. Днес отдаваме почит към две важни християнски исторически личности: старозаветният пророк Исая и Свети Николай.