Правителствата трябва да забранят завинаги добива и риболова в открито море, за да защитят океанското биоразнообразие, климатичната стабилност и човечеството, заявиха експерти по климата и океаните.
В коментар в списание Nature, публикуван преди срещата на върха на ООН за океаните във Франция, изследователи и природозащитници призоваха правителствата да действат по-решително за защита на морските местообитания извън националната юрисдикция. Те предупредиха, че експлоатацията на открито море, включително новите предложения за разработване на морското дъно и за риболов на видове на по-големи дълбочини, „рискува да нанесе необратими щети“ на живота в океана, както и да подкопае решаващата му роля за регулиране на световния климат, пише БГНЕС.
Знаковият договор за защита на открито море - приет през 2023 г., но все още само на половината път до ратификацията - ще бъде в центъра на вниманието на Конференцията на ООН за океаните от 9 до 13 юни в Ница. Той се счита за решаващ за постигането на договорената в световен мащаб цел за опазване на 30% от океаните до 2030 г., но експертите, които стоят зад позицията, озаглавена „Защо трябва да защитим открито море от всякакъв добив, завинаги“, казват, че държавите трябва да отидат по-далеч.
Водещият автор на статията Калъм Робъртс, професор по опазване на морската среда в британския университет в Ексетър, заяви, че светът трябва да вземе за пример глобалното споразумение за защита на Антарктида като „планетарно общо достояние, което е наистина важно за целия живот на Земята“.
„Те трябва да се споразумеят да я запазят непокътната и ненарушена, за да не се стигне до тези потенциално катастрофални последици от експлоатацията, която не можем да контролираме“, каза той пред АФП.
Откритите морета покриват почти половината от повърхността на Земята, но в момента по-малко от един процент от тях са защитени, казват авторите. Експлоатацията на открития океан води началото си от засилването на китоловната дейност през XVII в., което води до драматично намаляване на световната популация на китовете. Оттогава насам хората се насочват към добив на акули, риба и калмари.
Учените подчертават, че морските животни не само осигуряват храна и други продукти за хората - те също така са част от въглеродния цикъл на Земята, който е от съществено значение за самия въздух, който дишаме. Някои животни, живеещи в „зоната на здрача“, на дълбочина между 200 и 1 000 метра, плуват към повърхността, за да се хранят през нощта, и се гмуркат обратно, като отлагат богати на въглерод фекалии дълбоко в океана. Това се случва в толкова голям мащаб, че влияе на баланса на въглеродния диоксид в атмосферата.
Робъртс заяви, че според проучванията без този процес светът вече би бил с до три градуса по-горещ от прединдустриалната епоха. Средната температура на повърхността на планетата през миналата година е била малко над 1,5°C.
При друг процес хранителните вещества се преразпределят, тъй като мъртвите растения, животни и екскременти потъват надолу от повърхността, осигурявайки храна за повече живот, който от своя страна поема повече CO2. Този естествен цикъл вече е бил забавен от векове на интензивна експлоатация и сега е допълнително застрашен от натиска за риболов на по-големи дълбочини, главно за осигуряване на рибно брашно и масло за аквакултурите, казват авторите. Това рискува да доведе до намаляване на ключов източник на храна за риба тон, акули и делфини, но и до ограничаване на количеството въглерод, което океанът може да поеме.
Риболовът в открито море може да стигне до прилов, който убива милиони акули всяка година и хиляди костенурки и морски птици. Пълната забрана, казват авторите, би позволила възстановяване на видовете, което значително би подобрило потенциалния улов по-близо до брега.
Защитата на тези животни не е „акт на саможертва, а на личен интерес. Планетата се намира на много опасно място по отношение на бързината на изменението на климата и ние трябва да издърпаме всички лостове, които можем, още сега, за да забавим темпото.“, каза още Робъртс

Йотова към Дара: Вярваме в успеха ти, ще завладееш цяла Европа
ЕС затяга техническите прегледи с нови екостандарти
Йотова: Истинската наука се прави тихо и далеч от прожекторите
Учени алармират: Мощните тайфуни ще станат още по-силни и до 5 пъти по-чести
Огромен астероид, способен да унищожи цял град, се приближава към Земята
Curiosity на НАСА засне скалата, заседнала в роботизираната му ръка
Една невероятна теория гласи: Други версии на вас може би вече влияят на живота ви
ОФИЦИАЛНО: Карло Анчелоти ще води Бразилия още 4 години + ВИДЕО
"Мона Лиза" е зад "сините": Фланелката на Левски е в Лувъра!
А1 и MAX Sport предоставят безвъзмездно правата за излъчване на Диамантената лига в Шанхай с участието на Божидар Саръбоюков на bTV
Ботев Враца би минимално изпадналия Монтана
Домашни пуканки без излишни мазнини
Дневен хороскоп за 15 май, петък
Какво означава, ако видите черен кос?
Баница със зеленчуци "Пролетна спирала"
Метформинът действа вероятно основно в червата
Имунизационна стратегия след първата година – надграждане и устойчивост на имунитета
Психология за родители: Първите дни у дома – адаптация на семейството
С какви процедури да подготвим тялото за лятото?
Лудвик Соболевски: На капиталовия пазар му трябват индивидуални инвеститори и капитал
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Какво се случва с Джена Елфман – една от големите звезди на 90-те, вижте я сега на 54 години
Коментари