Дезертьори от руската армия са връщани насила обратно на фронта

Докато войната в Украйна затъва все повече, в редиците на руската армия се разраства едно тихо, но едно дълбоко и истинско явление: масовото дезертиране на войници.

Ако преди година и половина Русия вече беше завела 8000 дела за дезертиране, днес тази цифра вече надхвърля 18 000 присъди, постановени от военните съдилища. Според няколко оценки, реалният брой на избягалите военни е много по-висок, което свидетелства за спада в морала на войските и за несъвършената ефективност на системата за репресии, въведена от Москва.

От началото на инвазията Кремъл е въвел добре отработена система за залавяне на тези дезертьори. Руските власти са разработили толкова брутални, колкото и изобретателни методи за връщане на войниците на фронта: заплахи, арести, заплашване на семействата и дори обещания за намаляване на наказанията, използвани като разменна монета.

Чрез редките свидетелства, събрани от независимия руски сайт "Инсайдър" от трима мъже, които са се опитали да напуснат фронта – понякога неколкократно – се очертава картината на една почти неизбежна машина. Съпругата на „Александър“ – имената са променени – разказва как трима мъже са дошли да арестуват съпруга й на новото му работно място, което обаче е било неизвестно на съседите. Доноси, банково наблюдение, проследяване на телефонни разговори: всичко е позволено, за да се проследят дезертьорите.

Строга, но несъвършена система

Заловените дезертьори рискуват петнадесет години затвор, но тези наказания рядко се прилагат. Армията предпочита да принуди войниците си да се върнат на фронта, дори и с заплахи, физическо насилие или упреци. „Крещяха на съпруга ми, наричаха го страхливец, заплашваха да го предадат на съда“, спомня си съпругата му. Александър в крайна сметка се върна на фронта, където оттогава е изчезнал.

Сергей, 39-годишен ватман на трамвай, направи всичко възможно, за да избегне мобилизацията. 500 000 рубли (около 5300 евро), платени на „адвокат“, който трябваше да му предостави удостоверение за негодност, не дадоха резултат. Преследван и върнат насила в единица, предназначена за бегълци, той е подложен на заплахи и унижения, докато не прави последен опит да избяга, преминавайки през Беларус и Армения. 

Михаил, нает с договор до края на 2024 г., смяташе да избяга дискретно, да изчезне, за да не бъде открит никога. Тогава командирът му се свързва с него по Телеграм. „Реших да поговоря с него, за да разбера какво иска. Той ми каза, че родителите ми умират, че моето заминаване ги е докарало до това състояние и че ако не се върна, те ще страдат още повече. После добави, че ще свърша или в затвора, или убит. Изплаших се – за себе си и за родителите си,“ разказва той.

Въпреки обещанието за снизходителност от страна на неговите началници, веднага след завръщането си той е заплашен с преместване в щурмова част, където шансовете за оцеляване са минимални. В крайна сметка той успява да си върне предишната длъжност. Въпреки засилените мерки за преследване, системата остава несъвършена. Организират се мрежи за подкрепа, които улесняват промяната на самоличността и дават някои съвети за оцеляване на дезертьорите. Понякога те могат да разчитат и на съдействието на някои съчувстващи (или корумпирани) офицери.