Кашалотите си имали диалекти

Учените са открили различни диалекти при кашалотите, които отличават един клан (група от няколко семейства) от друг. Освен това животните се учат на уникалните звуци един от друг, а не наследяват способността да ги издават генетично. Изследване на тази тема е представено в сп. Nature Communications, пише actualno.com.
Маурисио Кантор (Mauricio Cantor) от университета Далхаузи и неговите колеги работили с масиви данни за звуците на кашалотите, събрани за 18 години изследвания. Макар че всички китообразни живеят недалече един от друг (в района на Галапагоските острови), всеки от няколко клана може да се похвали със специален "диалект".
В света на животните подобно явление почти не се среща (различието на звуците пряко зависи от разстоянието между популациите), но е характерно за човешката култура. Хората се учат да говорят, общуват със своите родители и други близки роднини – именно затова обитателите на съседните селища в някои региони на Земята почти не се разбират помежду си.
От 2013 година Кантор проверява хипотезата за "култура" на кашалотите, като записва разговори на китове. Учените също така снимали опашките на животните – уникалната им форма им позволява д аги използват като „пръстов отпечатък“ – отличителен признак на всеки от тях.
След това биолозите качили на компютър информацията за индивидуалните акценти и се опитали да разберат как са възникнали те.
Най-реалистичен се оказал не генетичният модел и не индивидуалното обучение (когато младите особи самостоятелно изработват своите акценти), а социалното обучение – кашалотите се учат от възрастните, но избират вариантите на звуци, най-разпространени в дадения клан. Именно така се формират и диалектите в човешките общества, подчертава Кантор.
"Ето свидетелство, че ключовите свойства на човешката култура се срещат и сред животните. Възможно е да не се отличаваме толкова от тях, колкото сме свикнали да мислим", отбелязва ученият.