Българските Военновъздушни сили засилват наблюдението и контрола над Черно море

Екипажи на самолети F-16, МиГ-29, Су-25 и L-39 от състава на българските Военновъздушни сили изпълняват задачи по патрулиране, наблюдение и разузнаване на въздушното пространство над териториалното море на Република България.

Действията на военната авиация са насочени към повишаване на ситуационната осведоменост и сигурността в българското въздушно и морско пространство. Полетите ще продължат и през следващите дни.

За усилване на охраната на въздушното пространство са развърнати  и допълнителни наземни сили и средства за наблюдение и противовъздушна отбрана. 

НАТО засилва военното си присъствие в Черно море заради поредицата от нападения срещу търговски кораби в региона. Алиансът ще разположи допълнителни морски патрулни самолети, радарни системи, дронове и разузнавателен персонал, за да подобри наблюдението и способността си да открива потенциални заплахи. Решението беше обявено след заседание на Северноатлантическия съвет, проведено на 20 октомври в централата на НАТО в Брюксел, съобщи „Киев Индипендънт“, предаде БГНЕС.

„Съюзниците вече са изпратили или ще изпратят допълнителни морски патрулни самолети, радарни системи, екипи за анализ на взривни устройства, разузнавателен персонал, дронове и други средства в Черно море“, заяви говорителят на НАТО полковник Мартин О'Донъл от американската армия.

По думите му непосредственият приоритет на Алианса е да подобри възможностите за откриване на заплахи чрез допълнително оборудване за наблюдение и по-активен обмен на разузнавателна информация.

Решението идва след атаките с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България и Румъния, които засилиха опасенията за сигурността на морските маршрути в Черно море.

Два дни след атаките край България седем моряци бяха обявени за изчезнали, след като химическият танкер „Уайн Трейдър“, плаващ под флага на Сан Марино, се запали близо до румънското пристанище Сулина. Инцидентът се случи на фона на съобщения за активност на дронове в района.

Към момента НАТО не е посочила коя държава смята за отговорна за нападенията. Военни анализатори определят Русия като вероятен извършител, но Москва не е поела отговорност за атаките.

„НАТО вече укрепи позициите си по източния фланг, включително със способности за противодействие на дронове“, заяви говорителката на Алианса Алисън Харт на 20 октомври.

Тя подчерта, че съюзниците ще продължат да действат съвместно, за да бъдат подготвени за евентуални заплахи и да защитят гражданите на страните членки.