Томас Линдал, Пол Модрич и Азиз Шанкар спечелиха Нобелова награда за химия за изследване механизма на възстановяване на ДНК, обяви комитетът в Осло.
Тяхната заслуга е изясняването на това как клетките възстановяват ДНК и съхраняват генетичната информация.
Всички клетки са подложени на непрекъснато външно влияние и атаки и въпреки това успяват да съхранят и предадат от клетка на клетка и от поколение на поколение информацията и мутациите, се казва в официалното съобщение.
Шведът Тумас Линдал работи в момента за института "Франсис Крик" и лабораторията "Клеър Хол" във Великобритания. Той е 29-ият швед, удостоен с престижната награда.
Пол Модрич е изследовател в Медицинския институт "Хауърд Хюз" и Медицинското умчилище към Университета "Дяк" в Дърам в САЩ.
Азиз Санджар е роден в Турция, но днес работи за Университета на Северна Каролина в Чапъл хил в САЩ.
В началото на 70-те години учените са смятали, че ДНК е изключително стабилна молекула, но Линдал демонстрира, че тя се разпада със скорост, която би трябвало да направи невъзможен животът на Земята, освен ако няма някакъв механизъм за възстановяване на щетите. Така той стига до молекулярния механизъм, известен като base excision repair, който непрекъснато контрира процеса на разпадане на нашата ДНК.
Модрич е демонстрирал как клетките поправят "грешки", получени при репликирането на ДНК в процеса на клетъчно делене. Механизмът е известен като mismatch repair и намалява честотата на грешките около 1000 пъти. Известно е, че ако този механизъм не функционира нормално, той може да предизвика наследствен рак на дебелото черво.
Санджар е картографирал механизма за възстановяване на ДНК след щети, нанесени от ултравиолетовите лъчи, известен като nucleotide excision repair. Хората, родени с дефект в този механизъм, развиват рак на кожата, ако са изложени на пряка слънчева светлина. Същият механизъм се използва и при коригиране на дефекти, причинени от мутагенни субстанции.
Коментари