Изборите за генерален секретар на ООН - женски маратон

На границата на XXI в. ООН се сблъска с най-мащабното предизвикателство в историята си - неспособността да изпълнява функциите си на глобален политически арбитър, на главна институция, отговаряща за стабилността на системата на международните отношения. В същото време повечето дипломати са на мнение, че именно ООН е единственият легитимен универсален международен инструмент. Затова бъдещето на организацията представлява голям интерес за политическия елит на повечето страни.

Това пише в статия на руския в. “Независимая газета”, цитирана от "24 часа". Според автора Василий Федоров е очевидно, че голяма част от дейността на ООН зависи от личността на нейния ръководител, от неговия авторитет и способността му ефективно да използва потенциала на организацията. В този смисъл изборите на нов генерален секретар през декември 2016 г., когато изтича мандатът на Бан Ки Мун, са изключително важни.

Макар че окончателният списък с кандидатите ще бъде сформиран през пролетта на 2016 г., някои вече са известни, посочва изданието. Особеност на избора на генерален секретар на ООН е необходимостта да се спази географският принцип, според който следващият генсек трябва да е от Източна Европа. Постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин потвърди голямата вероятност за шеф на организацията да бъде избран представител на източноевропейския регион, в който влизат 28 страни, вкл. Русия.

В списъка на кандидатите за висшата международна длъжност има необичайно много жени, продължава статията. По данни на АП сред възможните кандидати най-често са споменавани датската премиерка Хеле Торнинг-Шмит, администраторката на програмата за развитие на ООН Хелън Кларк, бивша премиерка на Нова Зеландия, а също представителки на източноевропейската група - президентката на Литва Даля Грибаускайте, генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова и еврокомисарката Кристалина Георгиева, сочи авторът.

Кандидатурата си обяви външната министърка на Хърватия Весна Пусич, както и бившата президентка на Чили Мишел Бачелет.

“Най-големи за момента от всички останали са шансовете на българката Ирина Бокова, която има сериозен опит в работата в такава голяма международна организация като ЮНЕСКО. През 1976 г. Бокова е завършила Московския държавен университет за международни отношения (МГИМО), отнася се добре към Русия и затова неслучайно ръководителите на руската дипломация нееднократно са давали да се разбере, че поддържат именно нейната кандидатура. При това наблюдателите смятат, че основна нейна конкурентка може да стане сънародничката ѝ Кристалина Георгиева - и това вече е третата уникална особеност на предстоящите избори”, пише “Независимая газета”.

Изданието посочва, че отношението към Георгиева на Смоленския площад (руското МВнР - б.р.) е по-хладно. Очевидно разбирайки това, през януари 2016 г. тя щяла да дойде в Москва за участие в Гайдаровския форум и навярно ще поиска среща в руското външно министерство, за да си осигури неговата подкрепа.

“Едва ли Русия ще подкрепи един от най-активните еврокомисари, изказващ се за въвеждане и продължаване на санкциите срещу нашата страна. Освен това към Георгиева здраво се е закрепила репутацията за човек на Сорос - тя дълго е работила в неговия екип, и досега е много близка със самия Джордж Сорос, който активно подкрепя международната ѝ кариера. За разлика от повечето други кандидати Георгиева никога не е била дипломат, което е изключително необходимо за ръководенето на ООН”, пише Василий Федоров.

Като цяло независимо от сериозните лобистки усилия на някои личности, очевидно е, че Русия няма да даде на Георгиева своя глас, за което българското ръководство е било уведомено, посочва той в заключение.