Всеки пети просяк в Швеция е българин

По данни на шведските власти около 5000 са просяците там, от които около 1000 са от България. Надали може да се каже точно число, но това е приблизителната оценка. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на съвместен брифинг с министъра на децата, възрастните хора и равенството между половете на Кралство Швеция Оса Регнер.

Калфин подчерта, цитиран от БГНЕС, че първо трябва да се прави разлика между благотворителността и човек, който проси, защото няма друга възможност – това са хора, които специално отиват, за да се възползват от чувството за съпричастност в Швеция или в друга страна. „Тогава, когато става въпрос за организиран бизнес, това е организирана незаконна дейност, в която за съжаление биват въвличани и деца, биват въвличани и хора с увреждания”, каза Калфин и посочи, че тук най-силно влияние може да окаже полицейското сътрудничество.

За другите хора, които отиват в Швеция, за да берат боровинки и други горски плодове през лятото, Калфин припомни, че има случаи на недоразумения. Събират ги фирми от България, закарват ги в Швеция, много често в северните райони на страната. Миналата година се забави реколтата и просто ги изоставиха на средата на нищото – без средства и без възможности. „Това са хора, които отиват да работят в Швеция като самонаети – да събират плодове и да ги предават, срещу което да получат някакво заплащане.

Можем съвместно с министър Регнер да организираме информационна кампания, в която да дадем информация на тези български граждани, които искат да работят в Швеция, какво трябва да гледат, в какво трябва да внимават и какви са рисковете, ако те отидат там”, посочи Калфин.

„Голяма част от просещите просят доброволно, но разбира се има и такива, които стават участници в организирана просия и много важен е въпросът тук да се прилага шведското законодателство към тях по същия начин както би се приложило, ако тези просещи хора бяха шведи, тъй като това се счита за един вид форма на трафик на хора”, каза Оса Ренгер. Тя заяви, че когато социалните служби в Швеция открият, че в такъв род дейност е замесено дете и то е изложено на риск или когато такава информация бъде подадена на социалните служби, те незабавно предприемат мерки, за да могат да изведат това дете от състоянието на риск, в което то се намира.

Има такива ситуации, които възникват в Швеция, когато става дума за хора, дошли да търсят работа на територията на Швеция, възползвайки се от правата, които им се предоставят по линия на европейския регламент за свободно движение на хора. „Но не винаги очакванията са такива каквито предварително те са имали, понякога се случва така, че те изпадат в състояние на липса на финанси и не могат да се издържат и някои от тях просят по улиците. Разбира се България не може да се цитира като основна държава,която предизвиква такива проблеми, но тези хора, които остават на улицата, са в много неизгодна ситуация. Голяма част от тях са от ромски произход. Трябва да кажем, че те имат такива характеристики, че много голяма част от ромските деца отпадат от училище, имат и много по-големи проблеми да намерят заетост на пазара на труда”, посочи тя и обясни, че са обсъдили тези теми за съвместно сътрудничество с министър Калфин. Но и говорили за правата на гражданите, а и за равното третиране между половете.

Днес Калфин и Ренгер подписаха два документа писмо за намеренията за областите, в които ще си сътрудничим и програма с конкретни събития за 2016 и 201 7г. „Теми, по които ще търсим общи действия и обмяна на опит и общи решения, са свързани със социална защита и уязвимите лица, включително свързани с лица, които имат нужда от специална подкрепа. Тук включваме и ромското население и проблеми, които се появяват с български граждани в Швеция.