от Павел БАЙЧЕВ | СтандАРТ
На 13 март, точно днес, един изумителен човек навършва 100 години. Казва се Жак Фреско и през дългия си живот се е занимавал с какво ли не - конструктор, изобретател, дизайнер, футурист, артист, терапевт, социален инженер. С това не се изчерпва списъкът от дейности на този наш съвременник. Наричат го още гений, пророк, водач (на движението "Цайтгайст"), а най му подхожда "Леонардо да Винчи на двадесети век."
На външен вид, пък и заради възрастта, днес бихме могли да го оприличим на учителя Йода - същият онзи Йода от "Междузвездни войни" - дребен, вече сбръчкан от годините, но притежаващ учудваща интелектуална мощ и сила. Странно е да си го представим: жив е днес, а когато се е родил - през 1916 г. - президент на САЩ е бил Удроу Уилсън, в Русия е управлявал император Николай II, у нас цар Фердинанд, а Европа и светът са горели в пламъците на Първата световна война. Ако Карл Маркс беше живял колкото него, можеше лично да го познава, или поне да го държи на ръце, а фантастът Жул Верн би могъл да му бъде учител поне до 12-годишна възраст! Бил е съвременник и на други големи, чиито имена приемаме като нещо много, много отдавнашно - великият изобретател Томас Едисон или пък Айнщайн, с когото се познават добре, също и Зигмунд Фройд.
Целият бурен и технологичен 20. век е минал пред очите му, век, изобретил и създал май повече, отколкото всички столетия до тогава. Фреско е свидетел (и сам участник понякога) в създаването, зараждането и развитието на повечето неща, които днес имаме за даденост: хладилник, пералня, телевизор, радио, компютър, кола, самолет. Свидетел е и на всички онези войни, кризи, битки за права, катастрофи, които характеризират последните сто години. Затова едва ли някой има повече право и възможност от него, обобщилият и преживял цял век от човешката история, да търси нов път, нова посока за човечеството.
"Гладът не е заради това, че не можем да нахраним бедните, а заради това, че не можем да нахраним богатите!", е може би програмното изречение на Фреско. И въпреки че е вече на 100 години, обикаля света, изнася лекции, дава интервюта, разяснява и ни убеждава какви са недъзите на съвременната икономическа система и как можем да ги преодолеем… И сякаш цялата история на 20. век се оказва смъртта на една утопия, през която той преминава, за да се опита да изгради нова социалнообществена система. Този дълъг негов път смайва с тежката задача, с която се е заел - да промени света из основи, противопоставяйки се на системата със страстта на Нео, опитвайки се да избяга от Матрицата.
Стига до радикален извод: зад всички злини стои самата монетарна, стокова-парична система, крепена от алчността на малка група хора, успели да застанат на върха на тази пирамида. Същото твърдеше и движението "Окупирай Уолстрийт", разгневено срещу най-мрачната диагноза на съвремието, описана от следната статистика: че 1% от хората на планетата притежават повече от останалите 99%. Фреско се заема с нещо, което днес може да звучи утопично - да се пребори за общество, в което парите да отпаднат, а заедно с тях и всякакви религиозни, расови, национални, класови и прочее ограничаващи развитието различия. Жак има куража да се изправи срещу редица утвърдени и закостенели вече положения, налага му се да спори по най-тежки въпроси. Принуден е да потърси кога, как и защо се е навлязло в лабиринта, където според него е затънал съвременния свят. Опитва се да даде отговор на редица изначални въпроси, които защитават съвременното устройство, срещу което се възправя.
Раждаш се, пазаруваш, умираш
Сегашната монетарна система и безогледното преследване на печалба довежда човечеството до онова, което Фреско нарича социална патология. Личният интерес е изместил обществения от почти всяка сфера. Резултатът е ясен: корпорациите замърсяват необратимо околната среда, похабяват се ненужно много ресурси, защото се създават стоки, в които е заложено планирано остаряване, за да може скоро да бъдат изхвърлени, за да се купят нови и нови. Колкото по-дълго една стока е в употреба, толкова по-трудно става поддържането на циклично потребление.
Тази система раздухва консуматорски нагласи, втълпява ни чрез рекламите потребности, които не са нужни и вещи, които не ни трябват, създава поведение, което е опасно за самите нас. И в крайна сметка води до ненужно разхищение. Провокира лъжливи нужди, защото се крепи на циклично потребление, което изисква все нови и по-високи нива. "Но нищо в света не расте безкрайно", казва Фреско и посочва, че тази система е към края си.
Жак твърди, че за разлика от епохата на индустриалната революция, стремежът към печалба вече не е продуктивен и не може да доведе човечеството до прогрес. Особено внимание Фреско отделя на начина, по който се създават парите днес - от дълг. "В момента световната монетарна система е пред колапс. Тя достига своите теоретични граници на експанзия и банковите фалити са само началото. Инфлацията скача до небето, дълговете достигат рекордни нива, а правителството на САЩ и Държавния резерв наливат нови пари, за да спасят корумпираната система. Единственият начин да поддържаме банките, е да печатаме още пари. Единственият начин да правим още пари, е да създаваме повече дълг и инфлация. Само въпрос на време е да обърнем страницата и да няма кой да вземе нови заеми, докато задълженията растат и хората не могат да изплащат купеното. Тогава експанзията на парите ще спре. И ще започне свиване от невиждан мащаб. Завършек на вековна пирамидална схема, очевидно водеща към катаклизъм и страховит социален колапс, пред когото дори Голямата депресия би изглеждала игра", казват във филма "Цайтгайст", в който Фреско е една от ключовите фигури. При Жак обаче това не е само реторика - той вече е виждал с очите си същото през далечната 1929 г.
Целия материал вижте тук: standartnews.com
Коментари