Индийски учени откриха 445 нови видове и животни и растения

Природата на Индия продължава да удивлява изследователите, съобщава Руската информационна агенция ТАСС. Само през миналата година там са открити 445 нови видове растения и животни. Този факт съобщи в събота индийският министър на околната среда, горите и климата, Пракаш Джавадекар. Той представи пред медиите подробен отчет за изследванията през 2015 година.

Регион-рекордьор по открития за 2015 година станаха Източните Хималаи, чиито дял е 19% от всички открития. Учените очакват още много изненадващи открития през тази година. В списъка са включени 262 вида животни и 183 вида растения. Сред най-интересните находки за миналата година са четири вида влечуги, шест вида земноводни, 26 вида риби, три разновидности на дивия джинджифил и три „близки роднини“ на смокинята.

Новите открития отразяват потенциала на разнообразната флора и фауна на Индия, екосистема, която е дом на 97 514 видове животни и без съмнение в близките години този списък ще бъде допълнен с още неизвестни за науката същества.

За съжаление Източните Хималаи са силно застрашени от вредите на глобалното затопляне. Само една четвърт от видовете по тези земи, в това число едни от най-красивите видове бозайници червената панда, синият овен и снежният леопард, имат шанс да оцелеят при променящите се климатични условия.

Червената панда,

известна още като малка панда, е предимно растителнояден Хищник, единствен съвременен представител на семейство Червени панди, отделено след скорошни генетични изследвания от семейство Мечки. Топлата козина на червената панда покрива цялото ѝ тяло-дори стъпалата, което не е обичайно за бозайници.

В Европа за съществуването на този малък сладур научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред  Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата "Wha", често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското panda.

Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти по онова време, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения.

За почти половин век червената панда остава единствената позната Панда, до 1869 г., когато френският мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено Гигантска панда и вече познатата панда съответно започва да се нарича Малка панда.

Тя е малко по-голяма от домашна котка с дългата и пухкава опашка. Тежи от 3 до 6 кг. Води изключително дървесен начин на живот и тялото и е издължено и набито, с къси, силни крайници снабдени с яки, извити, остри, наполовина-прибиращи се нокти.

Друг хималайски красавец е Барала,

или така нареченият Син овен, който сред местните е най-популярен с името  Нахур. Синият овен е чифтокопитен бозайник от подсемейство кози. Обитава високите части на Хималаите на територията на Непал, Китай, Пакистан и Индия. Заради своята красота и уникален нрав е станал част от Китайският зодиак. Синият овен е и основна плячка на  най-красивата дива котка на планетата – снежният барс.

Снежният леопард

е и най-рядко срещаната дива котка. Не толкова защото е на границата на изчезването си като далекоизточния леопард, а по-скоро защото нейното най-голямо царство е на средна надморска височина около 4000 метра в Хималаите – там, където човекът, за щастие, е твърде безпомощен, за да може да навреди на другите живи същества.

За да си представите по-добре къде точно живее тази снежна котка, ще добавим, че тя се движи общо взето по местата, където най-често се разполагат алпинистките базови лагери 1 и 2 – там, откъдето пред очите ви са смъртоносните върхове на Хималаите като Лхоце, К2 и самият Еверест. Това е основният ареал на разпространението на снежния барс. Освен Хималаите, ареалът му обхваща още Южен Сибир и Алтай в Русия, както и планините на Монголия. Днес територията на този леопард попада в границите на 12 държави: Китай, Бутан, Непал, Индия, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Кизгизия, Казахстан, Русия и Монголия, а нейната „столица” е Тибет. Според различни оценки става въпрос за площ между 1.5 и 3 милиона квадратни километра!

В повечето райони през лятото снежният леопард живее около линията на вечните снегове на 3660—3970 м надморска височина, но са документирани много случаи, когато се изкачва и до 5 500 м. През зимата може да се спусне и до 1800 м.

Снежният леопард е прочут с необикновената окраска на козината си– опушено-сива с жълтеникав нюанс и тъмно-сиви петна, образуващи отворени розетки. На този преливащо сиво-жълтеникав фон са разположени черни петна в характерни форми, които са най-важния ключ към идентификацията на отделните представители на този толкова интересен вид дива котка. Освен това необичайната окраска на козината на снежния леопард е наистина перфектен камуфлаж сред скалите и вечните снегове, на който съвременните ловци могат само и дълго да завиждат!

Необикновено големите способности за адаптация на тези леопарди (дори и в сравнение с другите диви котки) им позволяват с лекота са живеят в екстремен климат.  Те имат прекрасни зеленикави очи, които напомнят за обработен нефрит или оникс.  Интересното е, че в периода на размножаване тези леопарди надават силни писъци, които се разнасят надалеч в студения въздух с глас, който притеснително много напомня човешкия.

И не си мислете, че на учените в Индия им предстои да откриват само нови видове риби, влечуги, земноводни и членестоноги. Списъкът на бозайниците, обитаващи Планетата съвсем не е попълнен докрай, както и далеч не са приключили изследванията на техните навици. В потвърждение на това е случаят от преди няколко години, когато снимaчeн eĸип нa  Би Би Cи oтĸpи в Бyтaн пoпyлaция нa тигpи, зa чиeтo cъщecтвyвaнe yчeнитe caмo ca пoдoзиpaли, oпиpaйĸи ce нa дyмитe нa мecтни житeли, нo ниĸoгa дoceгa нe ca ycпeли дa видят.

Kaмepитe били пocтaвeни нa виcoчинa oт 3 000 дo 4,1 xил. мeтpa – пo-виcoĸo oт тoзи пpaг дъpвeтaтa нe oцeлявaт. Cнимaчният eĸип ce зaвъpнaл тpи мeceцa пo-ĸъcнo. Πpeз тoвa вpeмe ĸaмepaтa e зaпиcaлa мнoжecтвo диви живoтни, вĸлючитeлнo и лиcици, мaймyни, лeoпapди, xимaлaйcĸи мeчĸи, мycĸycни eлeни  и дopи чepвeнa пaндa. Ho нaй-нeвepoятни били ĸaдpитe, нa ĸoитo ce виждaлa двoйĸa тигpи – мъжĸи и жeнcĸa. B ĸaдpитe зacнeтo oт ĸaмepaтa нa виcoчинa 4 100 м, ce виждa ĸaĸ гoлям мъжĸи тигъp пocтaвя oбoнятeлнитe cи мapĸepи, което пoвeдeниe пoĸaзвaло, чe тeзи живoтни вcъщнocт живeят тyĸ, a нe caмo пoняĸoгa oбиĸaлт пo гoлeмитe виcoчини.

Изoбpaжeниятa пoлyчeни в Бyтaн и откритията на индииските учени ca още едно дoĸaзaтeлcтвo, чe природата има още много с какво да ни изненада.

МАРИЦА ГЪРДЕВА