Увеличава се честотата на екстремните метеорологични и климатични явления

В България от края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне. През втората половина на XX-и век зимите са по-меки. На този фон е нормално да има и по-студени зими. Освен сегашната студове имаше и през 2012, 20007 г. и т.н. Последната зима още не е свършила, а покрай 3-ти март се заформиха нетипично високи  температури, 20С и повече. Това каза за „Агрозона“ проф. Веселин Александров от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.2016 г. е поредната 17-а година с температури по-високи от обичайните за страната.23 от последните 26 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990г.Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и последните две десетилетия на XX-ти век. Най-значителните суши са били през 1945 и 2000 г.Валежите  показват  тенденция  към  спадане  в  края  на  миналото столетие. След средата на 1990-те години обаче годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.

През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления. Има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм – с около 30% за периода 1991- 2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. През последните години има тенденция  към  зачестяване  на случаите с типично пролетно-летен тип облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и понякога с валежи от град през зимни месеци като януари и февруари.

Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневия през април и септември през периода 1991-2006 г. спрямо същите за базисния период 1961-1990 г.Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната. Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в края на миналия век.

Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Съществува  тенденция  за  увеличаване  на  недостига  на  вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и посредством транспирацията на растителността. В   някои   райони   агрометеорологичните   условия   предизвикват намаление на продължителността на реалния вегетационен период до и под 90 дни – това са Добруджа и южната част на Северозападна България в зоната на Предбалкана и на Казанлъшкото поле. Данните  от  наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните  климатични  райони,  което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка.

http://agrozona.bg

Четете още: Работодателите с право да налагат забрана за носене на хиджаб на работното място