Плеяда от 101 звезди улови Кирил Аспарухов в нова книга

Още топла е в ръцете ми новата книга на варненския популярен водещ и шоумен Кирил Аспарухов „ПродължеНИЕ 2“. Малко или много бях подготвена за този сборник със 101 интервюта, защото част от тях са минавали през полезрението ми, още преди да излязат в книга.

Защо продължение? На какво продължение?

„Защото доживях да стигна до брега на 70-годишните и вдигнах останалите ми платна за житейско и творческо плаване, отговаря авторът на интересната словесна авантюра.…Защото в мен Скорпиона никога не спи – авантюристичен, отговорен, благодарен, но и максималистичен, аз отприщвам натрупаните си емоции и преживявания и искам да ги споделя с приятелите от първите ми варненски лета, през следващите, до най-новите ми приятелства“ – допълва Кирил.

Кога и как точно му хрумна тази кратка форма на интервюта и на какво е продължение книгата? Всичко започва когато актрисата Йорданка Кузманова му отказва интервю. Толкова пъти е разговарял с нея, че тя отсича – не, всичко вече съм казала. Находчивият журналист обаче не се предава, започва непосредствен разговор и я пита: „Добре де, ако беше круша, къде щеше да паднеш?“. Отговорът го изненадал и разсмял. – „Исках да падна в двора на комшиите, но не успях.“ Така на Кирил Аспарухов му хрумва да подхване серия разговори с интересни личности под формата на поговорки. Такъв формат, по негови думи у нас няма. Не след дълго излиза и първия сборник за 60-годишния му юбилей.

10 години по-късно, за 70-ия си рожден ден, журналистът представя на публиката втората част, в която под формата на блиц-интервюта разговаря с известни личности и творци по темите театър, кино, родина, Варна, любов, музика, приятелство, семейство, танц, детето в мен, младите хора, родителите. Първият човек, който е интервюирал, по време на фестивала „Любовта е лудост“ е Добромир Манев. Веднага след това улавя доброто стечение на обстоятелството, че в морската столица за филмовото събитие е дошла цяла плеяда от звезди и всичко започва. Един от героите в сборника вече е преминал отвъд – режисьорът на „Тютюн“ Никола Корабов. Последното интервю, което дава Лена Левчева, преди да се оттегли в почивка от обществени изяви, също е за Кирил.

Сред най-смелите и впечатляващи отговори, за които веднага си спомня, са тези на Асен Блатечки, за когото театърът е съпруга, а киното – любовница.

За някои събеседници е било трудно вместването само в няколко изречения по теми, за които могат надълго и широко да говорят с часове. Но Кирил Аспарухов с ловкост е овладявал разговорите според първоначалния замисъл и форма. Не им е спестявал трудния въпрос за България, на който почти всички отговарят с доза тъга, но и оптимизъм. И как иначе – нали са творци. Кой, ако не творецът, ще намери в себе си достатъчно фантазия, за да не погребе в мислите си Родината, която макар и опарцаливена, е любимата Родина?! Впечатлил го е и отговора на Жоро Степа на въпроса за Варна – за него родния град е „лунна пътека, в която е потънала житейската му котва“.

Когато достига 100-то интервю, се сеща да включи и себе си в авто-въпроси и отговори. Не го упреквам в нарцисизъм, защото знам защо го прави. Няма търпение да се сподели с цялата си огромна публика още и още. Ето няколко от неговите отговори:

• КИНОТО за мен е най-сладката магия за трансформация на състоянието на духа.
• В ТАНЦА  “проектирам” състоянията на духа и на тялото си. Обичам да танцувам. И да гледам майсторски танцуващите. Ненавиждам да ми танцуват по...нервите.
• След като ДЕТЕТО в мен не си е отишло /още/, аз съм много любопитен. И се старая това да бъде градивно любопитство. От скъпата ми Невена Коканова запомних, че никога не трябва да любопитстваш колко получава другия, каква вяра изповядва и какво прави под чаршафа...
• МЛАДИТЕ ХОРА за мен са незащитено очакване. Защо са решили, че светът започва от тях? Те просто го продължават и не трябва да се правят на “разсеяни”. Да бъдат талантливи, луди глави, искащи, питащи, можещи, уважаващи...И променящи България. Но не от разстояние, а тука и сега.
• ЛЮБОВТА е обяснимо-необяснима илюзия с която се събуждам. Необходимо-изгаряща тръпка, когато заспивам. Вибрацията през деня, която ме прави необходим и търсещ, губещ и намиращ, дишащ и умиращ всеки миг...Без нея нищо не е възможно.Затова всичко правя с любов!
• БЪЛГАРИЯ за мен е недоумението как един рай се превръща безпощадно в пустиня. Но където и да се намирам, сълзата на едно облаче ле бяло ще ме връща винаги с любов при нея, пустата ми Родина!

Ели Маринова

снимка Пламен Гутинов

Четете още: 300 творби в помощ на деца в нужда представят в галерия „Графит“