Стоянка Мутафова чуква 93 на сцената

Чудото Стоянка Мутафова днес - на 2 февруари - навършва 93 години!
И отново ще бъде на рождения си ден на сцената на Сатирата. Тази година със спектакъла "Скакалци" от Ст. Л. Костов, съобщават от Сатиричния театър, цитирани от БГНЕС.
След представлението колегите на Стояна - Мария, както е записана в кръщелното свидетелство, от Сатиричния театър и от "Дрийм тийм прадакшънс" ще поздравят рожденичката.
Такова невероятно съчетание на огромен талант, неподражаемо очарование и дълголетна преданост към театъра е единствено в българския, а може би и в световния театър. Неслучайно по инициатива на Сатиричния театър, поета от Съюза на артистите в България и подкрепена от Министерството на културата, се проучва възможността нейното сценично дълголетие да бъде отбелязано в книгата за рекорди на Гинес.
Да обичаш Стоянка Мутафова не е трудно. Да се възхищаваш на виталността на таланта й е станало вече някак банално. Няма българин, който да не се е смял с нея. Със смях, а това значи с надежда, голямата българска актриса храни всички ни вече толкова години. Нейният дух е несекващо млад, изкуството й иска все нови и нови предизвикателства. Днес в афиша на театъра има три спектакъла с нейно участие. Само в Сатирата, нейният любим театър, тя е изиграла досега над 70 роли.
Как й се играе! Как й се иска да продължи смехът да властва на сцената, а ръкоплясканията да издават, че поне в тези два часа зрителите са били малко по-щастливи … Взаимната обич между Стоянка Мутафова и нейните предани зрители я крепи и на сцената, и в живота. С всяко излизане на сцената тя сякаш се подмладява, става познатата ни освободена от култивирани задръжки Стоянка Мутафова, отново и отново е едно дете, което иска да бъде свободно в импровизациите си, в играта си, в запленеността си от сцената …
При цялата българска скептичност към известните личности, нейната слава е неоспорима. Само можем да си завиждаме, че сме нейни съвременници. "Още много години да й ръкопляскаме дори още при излизането й на сцената ... Тя го заслужава! Да ни е жива и здрава!", пожелават й от Сатиричния театър.
Преди 3 години, когато голямата актриса празнува 90 години, Мутафова каза: "За мен този театър (Сатиричният театър) е кажи речи всичко. Даже, може би, съм жертвала детето си, без да искам, заради театъра. Моята мечта да бъда актриса беше толкова голяма и голяма битка с баща си имах, който се съсипа да ми втълпява, че не съм родена за артистка, че нямам никаква дарба, ама никаква. Понякога това много лошо ми влияеше, защото той е бил драматург в Народния театър, той разбираше много театър. Той беше много висококултурен и образован човек. Следвах класическа филология, искаше да ме прави археолог. Не успя да се наложи, но успя да ме накара до край да изкарам университета и след това аз се чувствах свободна и станах артистка. Един ден той ми каза: "Виж какво, ти нямаш данни, не си хубава". Красавица де, тогава по мое време беше много важно да си красавица. И по това ги избираха много често. Така нещо, ако ти липсва хубост, отиваш назад. Той ги знаеше тези работи и ми каза: "трябва да знаеш, че или трябва да бъдеш номер едно, или хич". И аз тогава казах: "Аз ще бъда номер" и си повярвах. Той ми се изсмя. Аз му викам: "Смей се, ще видиш". И не можа да види, де. Т.е. като казвам номер едно, аз в никакъв случай не се слагам номер едно, но съм между тези, който се отделиха, няма какво да скромнича. И съм между единиците. Разправяше едно време една баба, че когато някой каже нещо, винаги едно птиче лети и казва: "Амин! Амин! Амин!" Сигурно съм го казала в "Амин", та е станало", каза Стоянка Мутафова.
Въпреки че казва за себе си: "Мрачен човек съм по-скоро. Не толкова тъжен, колкото мрачен. Не обичам компаниите, например. От малка, от дете винаги съм избягвала калабалъка, да съм с много хора. Много приятелства – не. Винаги съм имала приятелка една, повече не. Другото не е приятелство. И смятам, че който говори, че има много приятели, той няма нито един. Някои казват: "Аз имам приятели, с приятели бяхме, така обичам приятелите си". И колко приятели имаш? Ти не можеш да бъдеш приятел с толкова много хора. Приятелството трябва да се цени и трябва да си подбираш приятелите", днес всички я опровергават. Защото Стоянка Мутафова не е "Стихийно бедствие", а явление. В най-хубавия смисъл на тази дума.
Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет и Държавна театрална школа в столицата. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Ив. Вазов". Тя е една от основателките на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. - орден "Стара планина", първа степен.