Картина на деня на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“

Картината на деня на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна днес е на едно от емблематичните лица на варненската артистична бохема от последните години на ХХ век – Володя Вълчев (1953 – 2000). В неговите картини присъстват неизменно водата, земята и въздухът – трите стихии, уловени със страст и екстремна експресия във върхово естетско преживяване на цвета.

За своите почитатели Володя Вълчев остава Повелителят на пролетните води, който усеща тревожната красота на енергиите на живота. Той беше художник, който чуваше звука на цвета. Нека се вслушаме/вгледаме в неговото „Равноденствие“, забележителна картина, която продължава да вълнува.

Картината представя изкуствоведът Румен Серафимов, уредник в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна и изследовател на творчеството на художника:

Володя Вълчев е от поколението, което влиза в изкуството ни в самото начало на 80-те години на ХХ век. Изключително силно поколение, което внася по-модерен, по-свободен дух на изразяване. Тази картина е от втория период на живописното творчество на Володя Вълчев.

През 1985 г. той влиза в новото си, просторно и светло ателие във фабрика „Вулкан“, превърната в художническа колония. През следващите пет години в живописта му се появяват нови особености, които придават много впечатляващ визуален характер на картините му. В общото тъмно, сиво-черно или студено кафяво пространство изгрява много по-цветен и интензивен център предимно в червената гама.

Това се вижда и в тази изключителната творба от 1989 г., в която се разпознава силуетът на женско тяло, разположено вертикално в средата на композицията. Фигурата е стопена и превърната в чиста, експресивна и чувствена живопис в някакъв енигматичен „Бейкъновски“ дух.

Естетическият характер на изкуството на Володя Вълчев го приобщава изцяло и напълно към модерната европейска живопис. Или по-точно към този неин класически етап от развитието ѝ, при който се отстранява миметичната, природонаподобителната, реалистичната образност и се приемат принципите на автономната живопис.

Тези принципи въвеждат изразяването преди всичко на субективното емоционално преживяване, на индивидуалната душевност, на личния темперамент и чувство. Те създават „автономната пластическа красота“ (Пол Гоген) на творбата, която има своя самостоятелна логика и организация на изобразителните елементи, на пространствените съотношения и на хроматичните стойности, които са много по-различни от тези в реалната природа.

Цветът престава да бъде спомагателен, описателен компонент на формата и се превръща в самостоятелен символ на душевни състояния. Той става основно изразно средство с изключителна експресивна сила, с чистота, блясък и звучност, доведени до краен предел и освободени от зависимостта им от предметната реалност.

Именно звучният, интензивен, богато нюансиран и експресивно положен цвят е голямата сила на Володя, която го прави уникален в съвременното визуално изкуство на България. Подобно хроматично богатство, подобна изтънчена чувствителност и подобен експресивен и свободен жест почти не могат да се открият в съвременната българска живопис.

Тези художествени достойнства заедно с удивителната му човешка душевност го правят в истинския смисъл на понятието чист живописец.

Черно море