Нейко Бодуров: Джаз музиката е едно неспирно приключение

Визитка: Виртуозът на  тромпета Нейко Бодуров е роден във Варна, където завършва музикалното училище „Добри Христов” специалност „Тромпет”. През 2009 г. приключва успешно висшето си образование в музикалния университет в Детмолд, Германия. Продължава образованието си в същия университет, след като спечелва конкурса за магистърска степен „Соло Клас“. Нейко Бодуров учи успоредно и в Амстердамската академия при джаз тромпетиста проф. Рууд Бройлс.

Посещавал е майсторски класове на Давид Херцог, Стенли Фридман, Джеймс Томпсън, Маркус Щокхаузен Ensemble Modern Frankfurt, Петер Херболцхаймер , Дейв Дъглас, Марко Тамбурини, Курт Розенвинкел, както и на Джон Клейтън, Джералд Клейтън и други.Наскоро музикантът издаде диск -NIKOBO,който включва джаз импровизации, бийтове и електроника, вплетени в оригиналните композиции и носещи духа на Nu Jazz стила.

Специално за Varnautre.bg Нейко Бодуров разказа как е тръгнал по пътя към голяма сцена, каква е причината да загърби кариерата в Европа в областта на класическата музика и да поеме по трънливия път на джаза.

Как започна увлечението ти по джаз музиката ? Кой музикант ти е повлиял най-силно ?

Голямо вляние ми оказа, моят брат, Димитър Бодуров. Той от ранна възраст откри джаз музиката за себе си, като композираше още в ученическите си години. Аз тогава се бях насочил към класиката, но със сигурност неговата страст ми е оказала влияние подсъзнателно. Към джаз музиката се насочих доста по-късно. Малко клиширано, но великият Майл Дейвис е този, който ме вдъхнови, тогава и сега.

Какво е за теб е джазът, какво ти дава тази музика ?

Това, което ме накара да загърбя кариера в Европа в областта на класическата музика, по какъвто път бях тръгнал и да поема по трънливия път на джаза, именно разликата между двата стила: свободата да изразиш собственото си мнение, чувствата, не е статично, а винаги е различно. Необятен хоризонт и никога не знаеш какво те очаква. Джаз музиката е едно неспирно приключение.

Учил си в Германия и Холандия, бил си стипендиант на фондация Ensemble Modern Frankfurt „NRW“, учил си към джаз отдела на Консерваторията в Амстердам, как реши да се завърнеш във Варна?

Причините са комплексни. На първо място нуждата от промяна и умората след дълго учене, правене на конкурси, концерти и стресова среда. След срещата ми с джаза се оказах на кръстопът. Именно завръщането във Варна ми помогна да избера пътя, за който не съжалявам изобщо. И пак ще прозвуча травиално, в основата стои жена (смее се).

Ти си един от създателите на проекта Bandwagon и инициатор на Международните празници на джаза във Варна, разкажи ни повече за тези инициативи ?

Малко след като се завърнах исках да се раздвижи музикалната сцена във Варна и по някакъв начин да си колаборираме малкото музиканти, които се занимаваме с импровизаторска музика. Започнахме да се събираме на сешъни в клуб Ментол, после продуцирах концерти със специално аранжирана музика във формат малък биг бенд и с участие на гост музиканти от други градове. Teзи инициативи естесвено прерастнаха в джаз фестивала VARNA JAZZ DAYS , който организирам през пролетта, когато е Международният ден на джаза. Искам във Варна да бъдат представени млади и креативни творци със собствени проекти от цял свят, което да обогати варненския кулурен живот извън летния сезон, като продължавам да продуцирам отделни проекти, които да представям на фестивала.

С какво варненската джаз сцена се отличава от всички останали ?

Музикантите, с които работя или са в моето обкръжение, сме били навън и сме решили да се приберем у дома. Тук са нашите семейства и приятели. По-различно е да твориш в такава среда, защото имаш една публика, която от сърце те покрепя винаги и цени това, което правиш. Това е основата върху, която ние надграждаме. Кръгът се разширява и все повече хора тук оценяват труда на творците като тяхна професия. Бих казал че прерастваме в общност- музиканти и публика .

Свириш и в оркестъра на Държавна опера -Варна, сподели ни за връзката класическа музика-джаз, как са свързани и какво ти дават двете сцени ?

Тромпетът в класическата музиката ми е много добре познат. Изучавал съм го години наред, технически и стилово. Тъй като съм и композитор, вече разглеждам дадено класическо произведение в цялост, а не само моята партия като тромпетист. Погледът върху цялата картина вече помага на творческата ми мисъл. Като инструменталист, обаче, е ежедневно предизвикателство. Двата жанра изискват различна подготовка, техническа и мисловна.

Рутината , опитът и силното желание да се занимавам само с музика ми помагат.
 

Въпреки, че на пръв поглед говорим за различни стилове, те са свързани. Пример е мюзикълът (опера в комбинация с джаз, танц, театър).

Наскоро беше студийния дебют на квинтета Nikobo, как се зароди идеята за този проект ?

Издаването на диск беше неизбежна стъпка. Дълъг процес, не исках да е самоцелно, а да носи собствен почерк. Поводът да канализирам композиторската си енергия беше поканата на Анатоли Вапиров да участвам на Varna International Summer Jazz Festival 2016. На такава сцена не можех да си позволя да се явя просто с джаз стандарти, беше момента да представя собствени композиции и сформирах бандата Bandwagon Acoustic (sextet). Последствие пиесите претърпяха много промени и стигнаха до NIKOBO. Отне ми три години.

Covid-19 и джаз, какво ти отне периодът на изолация и какво ти даде ?

Нищо не ми е отнел. Просто поредното обстоятелство. Не се впуснах в онлайн проекти, защото съм фен на живото изпълнение. Изчаках търпеливо. Случи ми се нещо пракрасно в личен план, станах баща, може би затова ми се отрази добре. Сега с нови сили за нови начинания.

Културния сектор беше силно засегнат от пандемията, как тази ситуация ще се отрази в дългосрочен план върху културата ?

Правителството отпусна средства за нас, свободните артисти. Много от нас се възползваха от програмите. Положителното е, че ни забелязаха, отброиха ни и ни подадоха ръка. Ще се родят със сигурност много нови реализирани идеи в областта на културата. Засега смятам, че нещата се закрепиха, оттук нататък обаче, ако продължат с прекомерните мерки, няма да е добре.

Върху какво работиш в момента и какви нови проекти да очакваме ?

Ние продължаваме с инициативите с пълена сила. В рамките на VARNA JAZZ DAYS 2020 със специално есенно издание, сме поканили едно уникално за Европа джаз трио. В основата му е българската арфистка Росица Милевска. За пръв път ще са в България изобщо, преди концерта им във Варна на 17 октомври ще минат и през Пловдив за концерт. На 18 октомври в програмата сме включили една страхотна етно джаз банда OUTHENTIC, както и soul & r&b певицата LINA NIKOL . Също така, ще свирим и с моя квинтет на 17 октомври, като предните два дни сме в Пловдив и Бургас, т.е. ще заформим мини турне. През ноември месец ще продължим с инициативата 13,5 % Jazz , която започнахме предния сезон, в пространството за качествени вино и храна Wineground Bottles & beans. А после започвам работа по следващия албум.

Още новини от Варна и региона ще откриете на ВарнаУтре