Изкуството не се измерва в бройки, трябва да го усети човек

Любопитно артпредизвикателство отправя варненската галерия „Арт Маркони“ на 13 август, четвъртък. От 18,30 ч. галеристката Ваня Маркова събира двама изявени наши творци – художника Васил Петров и певеца Васил Петров. Поводът е поредната самостоятелна изложба на художника, озаглавена „Другият“. Очаква се изпълнителят да зарадва публиката с песен – какво по-добро съчетание за август в изкуството?
Художникът Васил Петров е роден през 1961 г. Участва в множество международни, национални представителни и групови изложби и пленери. Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия и др.
С него разговаряме на „ти“ два дни преди откриването на изложбата. Бариерите бързо падат, защото Васко е събеседник, който отговаря леко, без много да се замисля, и не се притеснява от никакви въпроси.

- Васко, ако трябва да представиш сам себе си в едно изречение, как би звучало то?
- Много сложно е това. Как с една четка да нарисуваш всичко на света? Трябва да си гениален. В определени периоди едни неща ме вълнуват, в друго време – нещо съвсем различно. Така е устроен човекът. Като мине време, си даваш сметка накъде вървиш. Тогава разбираш и къде си сгрешил. Но на момента е важна емоцията, защото без нея е скучно.
- В четвъртък в любимата ти галерия „Арт Маркони“ се открива поредната твоя изложба. Защо се казва „Другият“ и кога се роди идеята за нея?
- Това е една стара идея, може би преди 15-ина години, не мога да кажа точно. Тогава Васил Петров певецът започна да излиза на пазара на изкуството. Стана известен, популярен. Дублирането на имената обаче в един момент започна да създава проблем. Поне в началото. Тогава измислиха някаква легенда, че съм искал да го съдя, но съм се отказал, защото той при запознанството ни казал, че е станал известен с песента „Аз съм другият и няма да ти преча“. Всъщност той първо с нея излезе, после нашумя с нещата на Франк Синатра. А иначе с него сме били и на пленер заедно. Той рисува от 7 – 8 години. Не се занимава професионално с рисуване, но то допълва музиката му. Добри познати сме.
- Колко платна ще покажеш във Варна?
- 13. Аз се движа все около тая цифра. Изложбите ми са все на 13-и. Хората са суеверни, нали знаеш. В Италия например 17 е лошо число. Няма 17-а кабинка на плажа, примерно. Аз лично мисля, че 13 ми носи късмет.
- Колко време готви нещата от новата експозиция?
- Ние в гилдията имаме такава приказка, че една изложба се прави за една година и един ден все не достига... Работите са от края на миналата и от началото на 2015-а.
- Какво ще видим в изложбата?
- Има три платна, които ни връщат 100 години назад, към Балканската и Междусъюзническата война. Не бих казал, че е историческа, батална живопис, но темата ме вълнуваше. Моите дядовци са участвали в тези войни, единият е бил на остров Тасос. Мисля, че това време е незаслужено забравено. Останалите картини са на голо тяло и пейзажи – серия гондоли от Венеция.
- Винаги съм се изкушавал да задам един въпрос и все съм го оставял за по-нататък, но ще питам теб. По какво се различава творецът – независимо от това в каква област създава – живопис, музика, слово, от всички останали хора?
- Човек има някаква съдба. И съдбата е да минеш от точка А до точка Б. Това ти е предопределено. Имаш невероятния шанс да спреш тук, да заобиколиш, да се забавиш, да се забързаш. На един творец съдбата му е да създаде нещо. Той също не може да избяга от себе си. Хубавото е, когато един човек експериментира, прави съдбата и трупа опита, да запази жарта, емоцията. Когато я има емоцията, тя действа на хората. Защото изкуството е много тънко нещо. То не се измерва във форми, в бройки. Трябва да го усети човек. Творецът се радва, че прави нещо добро, когато с годините събира приятели, меценати...
- Кое е онова, което най-много те провокира да хванеш четката?
- Вълнува ме голото тяло, изобщо човешката фигура. Защото в нея има всичко. Има и дух, и материя, има го този сложен механизъм от кости... Човешката фигура е най-важното нещо. И дизайнът изхожда от нея, за да измисли най-модерните мебели. Затова човешката фигура ме вълнува. Митологията също ми е интересна. Тя разкрива неща, които се запазени във времето. Тя не е истина, но в нея винаги се търси справедливостта, която е по-важна за човека, отколкото истината. Освен тези теми ме привлича и морето, особено откакто вече 20 и повече години излагам във Варна.
- Как си обясняваш факта, че твоите картини са много харесвани?
- Аз търся една граница – да не минавам в абстрактното, пък и да не съм декларативен. Има една тънка граница, при която, гледайки картината, уж всичко е нарисувано, но има посока и ти сам можеш да доизграждаш нещата.
- Ако излезем извън границите на изкуството, какво те плаши у днешния човек в България?
- Българинът не се различава от хората по света, защото напоследък с тия комуникации хората много си приличат. Светът се уеднакви. Лошото е, че всичко е много свързано с парите. Това ме притеснява..