Маргарита Хранова: Музиката е моят живот

Маргарита Хранова е една от най-обичаните български изпълнителки. Сред най-популярните й песни са „Устрем“, „Романтика“, „В моя ден, в моята нощ“, „С любов“, „Оставаме“ (от филма „Оркестър без име“), „Моето мъжко момиче“ (дует със Стефан Данаилов ), „Изгарящо чувство“ (дует с Орлин Горанов), „Любов раздвоена“ (дует с Искра Радева), „Далечна песен“ с прекрасния и закачлив текст „Помниш ли онези дни, нощите зелени, там край морските вълни ти се влюби в мене...“ 
 

- Разкажете ми, какво ново около Вас, нека да започнем първо с новото, преди да се върнем назад?
- Издадох нов албум – „Докога, Маргарито“, съвсем наскоро беше промоцията. Той включва песни, които не съм издавала досега – и нови, и малко стари, но в различни версии. Кръстих го на една песен по музика на Милен Македонски и текст на Маргарита Петкова – страхотна поетеса. Тя е написала това стихотворение преди много години. Композиторът Милен Македонски го харесал и след като се запознахме с него, той ми предложи да направим песен по него. Това беше преди 25, близо 30 години. Аз му отказах, тъй като тогава обръщението „Маргарито“ ми се стори грубо.  Текстът всъщност е много хубав, много женски, но аз още бях хлапачка и някак си не го усетих. Впоследствие започнахме да работим с Милен, направихме „Копнеж“, „Само миг“ и др. Преди няколко години се роди идеята да подготвим негов авторски албум с мои изпълнения и тогава той предложи най-сетне да реализираме и „Докога, Маргарито“. Това беше преди 2-3 години. Записахме я, след  това я представихме на конкурса „София пее“ и тя спечели първа награда. Когато реших, че е време да пусна нов албум, логично включих и тази песен и тя стана заглавна. 
- Какво се казва в текста на тази песен „Докога, Маргарито“ и защо сега я усетихте, надявам се не си казвате – „Докога ще пееш или ще правиш музика, Маргарито?“!
- Посланието на текста е, че героинята винаги търси оня, мечтания мъж, въпреки че си има семейство, деца, хубав живот. Затова се казва „Докога, Маргарито“.
- Но Вашето послание с нея не е „Докога ще пееш, Маргарито”!
- Не, не е това, въпреки че стана малко като нарицателно. Когато направих песента, хората приеха заглавието като закачка и ми казват: Докога, Маргарито! А аз отговарям: Докато мога! Няма да се откажа, стига да съм здрава и да имам глас! Музиката за мен не е само работа, това е моят живот!
- Един въпрос, който задавам често, защото според мен е важен! Вашите песни са изцяло на български език, какво е отношението ви по тази тема - трябва ли да се пее на български в България?
- Категорично! Човек, след като живее в България, според мен трябва да пее на български! Може да има версии на английски, но не съм съгласна български песни да се пеят на английски в България. И това се случва, дори на конкурси за нова песен. Много ми е странно, не го приемам! 
- А защо младите хора пеят по-трудно на български?
- Те просто не знаят да пеят на български, тъй като се учат само от английски певци и групи. И ние сме се учили от италиански и английски изпълнители навремето, но преди всичко в Естрадния отдел учехме и дикция, и микрофонна техника, и музикална фраза, да няма прозодии. Всичките тези неща ние ги учехме и ако песен беше изпята по неправилен начин, не я приемаха. Имаше комисия в радиото навремето, която определяше дали пееш чисто, не е като сега компютрите да оправят всичко. Сега всичко се върти по радиата, няма критерии... 
- Вие журирате на много конкурси за млади таланти, там изпълнителите как се справят с българските песни?
- На конкурсите, където журирам, обикновено има кръг, в който изпълнителите  задължително пеят на български. Явно и музикалните педагози им обръщат внимание, защото пеят на правилен български. Но пеят и на английски. Много странно, но винаги на английски звучат по-добре, отколкото на български. Не знам защо се получава така. Тоноизвличането на български ли им е по-трудно, не мога да разбера, но дори интонационно пеят по зле на български. Вероятно английският е език, който е по-лесен за интерпретация на тоновете. Аз също съм пяла на английски, когато съм била в чужбина, но това, слава Богу, не ми е попречило да пея правилно и на български. Това е въпрос и на усещане и на това някой да ти обясни и да те насочи. 
- Музиката или текстът са водещи за внушението, което ще окаже една песен върху публиката?
- Не може да се каже отделно, това е един общ продукт – аранжимент, музика, текст, изпълнение. Колкото и да е хубава една песен, ако е изпята без никакво отношение, без никакво чувство, то тогава няма да се получи. 
- Много обичам Вашата песен „Романтика“. Има ли време за романтика в наши дни?
- „Романтика“ е една прекрасна песен на Найден Андреев. Човек сам си намира време и сам си прави романтиката. Въпреки че времето ни е малко забързано и хората сякаш са позабравили да бъдат романтични, особено младите – те по друг начин контактуват, чатят си... Всяко нещо с времето си. 
- Случвало ли Ви се е да си кажете, както се пее в текста на песента – „...закъде се забързахте хора?!“
- Казвам си го много често, но, за съжаление, хората бързат непрекъснато. Просто животът ни стана такъв. Нахлуха новите комуникации – кога сме си мислили, че през телефон ще можем да си изпращаме мейли, песни и т.н. Животът предизвиква хората да се забързват, защото всичко е на високи обороти. Затова всеки сам трябва да реши кога да си почива, кога да си каже – няма да бързам. И аз самата си казвам понякога – Маргарито, стига си бързала! Омръзна ми да бързам за всичко! Искам спокойствие! И сама си го налагам, просто имам нужда от това понякога. 
- Остава ли Ви време за това наистина?
- Остава ми, разбира се. Пак ще кажа, че това е въпрос на организация и как всеки човек си подрежда деня. Аз например, когато стана сутрин, винаги имам бележки, които съм си написала от вечерта какво трябва да направя и в колко часа. Това е важно, за да спори работата.
- Имате ли си някои чисто женски слабости, които ви зареждат и ви развличат в свободното време?
- Гледам до обяд всичко да свърша, което съм си планирала – срещи с композитори, песни, интервюта, фотосесии. Следобедите отделям за себе си. Почивам си, слушам музика и песни, които трябва да разуча, гледам текстове. От време на време ходя на почивка. Не мога да плувам, но обичам да стоя под чадъра на плажа, не обичам да стоя на слънце, чета си книжки, решавам кръстословици. А нещото, с което се развличам най-много, е белотът. Имам си един екип, с който си играем на карти. Така че винаги намира време човек, стига да е организиран.
- „Мъжко момиче“ ли е Маргарита Хранова?
- Мисля, че се справям с нещата, успявам. От друга гледна точка – аз съм заобиколена само от мъже – синовете и внуците ми само мъже, няма една жена около мен, ако гледаме в буквалния смисъл. А и в преносния смисъл, който е вложен в песента „Моето мъжко момиче“ – мисля, че да!
- Имате много дуети. Как подбирате изпълнителите, с които да ги реализирате?
- Всъщност аз много рядко ги подбирам. Обикновено това зависи от композитора на песента. Най-важното е да усетя, че песента е в мой стил. След това винаги подхождам професионално – изпявам си нещата, както трябва според мен – емоционално, с чувство, с отношение... и се получава.
- А кое е най-важното при дуета – гласовете ли трябва да си подхождат, като темперамент ли трябва да са близки изпълнителите?
- В идеалния вариант и двете неща са спазени. Хубаво е гласовете да си подхождат, но и второто никак не е маловажно – аз вече казах, че една песен достига до хората само ако е изпълнена с любов. Ако се пее безразлично, тя няма да се хареса със сигурност. Много често се ядосвам, когато чувам някой да пее добре, изрядно, почти перфектно, но нищо не те докосва, то е ледено, то е едно академично изпяване, без никакво чувство. 
- Омразата или любовта е по-изгарящото чувство?
- Ааааааа,  вие ми цитирате от тестовете на песните...
- Така е, обичам много от тях и ги знам...
- Добре, да видим -  омразата или любовта. Много е трудно да преценя кое изгаря по-силно... Поетът Огнян Георгиев много добре го е казал в текста - и от любов понякога се мрази... За мен и двете чувства достатъчно изгарят човек вътрешно. Огнян е много добър поет, имам много хубави песни по негови текстове.
- С варненския изпълнител Теди Генев също имате доста дуети, какво ви свърза?
- Той е „виновникът“ да направим тези дуети. Запознахме се на пролетния радиоконкурс в София. Аз взех първа награда, а той трета. Така се случи, че няколко месеца по-късно бяхме заедно и на фестивала „Бургас и морето“. Тогава той ми предложи да направим заедно песен, аз се съгласих и първият проект, който реализирахме заедно, е „Любовен танц“. Теди организира и снимките на клипа по морето, ходихме в Галата, много бързо стана всичко, аз бях във Варна тогава за участие. 
- Ще ви върна към едно събитие – епоха в българската музика – фестивала „Златният Орфей“. Имате две големи награди и награда за цялостно творчество. Какво си спомняте за този период? 
- Да – една голяма награда получих за песента „Кажи ми докога“ на Валентин Пензов през 1998 г. Имам и една по-стара награда за песента на Мария Ганева – „Дори и насън“ – от 1986 г. Имам и няколко първи награди. За мен и за всички мои колеги „Златният Орфей“ беше едно прекрасно изживяване.  За нас беше наистина страхотна тръпка, невероятно вълнение – събираше се цялата музикална общественост, всички композитори, изпълнители... Голям празник! Всеки искаше да покаже това, което е подготвил. Пеехме с голям оркестър, всичко беше на живо. Запознанството с чуждестранните певци и композитори също беше много ценно, обменяхме идеи. Атмосферата беше приятелска, не си завиждахме един на друг – аз лично не съм го правила... То е въпрос на характер... Дано да го възстановят. Всеки един конкурс е възможност за изява. Хубаво е да се събира гилдията, да общува помежду си. 
- Липсват ли Ви повече срещи с публиката, повече възможности за турнета?
- Не е тази концертна дейност, която беше преди години, няма какво да се лъжем. Имаше Концертна дирекция,  която ни организираше – ходили сме къде ли не – по села и паланки... Сега е доста по-трудно, а и градчетата обезлюдяват. Точно поради причината, че сме на самоиздръжка – няма как да продадем достатъчно билети в малки градчета, салоните там са малки. Хората са страшно обеднели, няма как да сложиш високи цени на билетите. Малкото пари, които имат, ги дават за прехрана, изкуството остава на заден план, за съжаление – не защото хората нямат нужда от него и не искат да отидат на концерт, а защото за хляба няма да имат пари... Пускаме билетите на нормални цени, за да може все пак да направим концерт, да зарадваме публиката – да напомним, че ние съществуваме и все още можем.

Полина Петрова