Любен Пашкулски: Създай рая в себе си. Ако можеш, покажи го на останалите

 
ЮЛИЯН АТАНАСОВ
- Маестро, какво крие заглавието на изложбата „Когато щурците засвирят“?
- Заглавието го измисли Ваня Маркова по моя картина, един хубав детски спомен. Нещо, което цял живот ме топли, защото още като дете съм прозрял какво значи Вселена. Какво значи Земя. Какво значат плодовете на Земята. Няма да забравя, с дядо ми сме в една колиба на село и пазим имението. Той наклал огън, сложил отгоре една тенекия, пече домати, чушки, чесън бели, за да направи лютика. Вика ми, иди вземи от бостана една голяма диня. Любеница й казваме. Сядаме, вечеряме. Първо лютиката, след това динята – толкова сладко, толкова хубаво... Напълнил съм си корема, полегнал съм и гледам нагоре. Оттук дървета, оттам дървета, отгоре едни звезди, луна, всичко, което се движи. Гледаш и си казваш: Ти не си сам в тая Вселена. Ти си сред нея и тя е в теб. И такава радост изпитваш, че всичко това е твое и че не си сам. И тогава можеш да стигнеш всички богове. Всъщност всичко е едно-единствено нещо – вярата в себе си. Трябва да я имаш. И това те спасява. Човек трябва да вярва в себе си, да бъде смел, решителен, това е, на което искам да науча хората. Снощи ми каза един човек: Като гледам изложбата, ти си свалил рая тук, при нас. Ами да, това ми е била целта. Стига сме го търсили рая по небесата. Създай го този рай в себе си. Ако можеш, покажи го на останалите хора, това е достатъчно.
- В думите Ви се долавя носталгия. Този мил детски спомен липсва ли Ви сега, когато времето е вече доста по-различно?
- Детският спомен не ми липсва. Липсват ми години, които съм пропилял в услуга на някакви идеи. Идеите на комунизма. Като талантлив и можещ човек бях впрегнат да работя за УБО (бел. авт.  - Пето управление на ДС, Управление „Безопасност и охрана“). И то в тези хубави години, когато трябваше да си гледам чистото изкуство, да си правя графика, живопис, не случайно акварел хванах, защото той е най-труден. Така че носталгията ми е точно за това изгубено време. Сега на стари години наваксвам по някакъв начин.
- Казахте, маестро, че с картините си смъквате рая тук, на земята. Това ли е по принцип мисията на твореца?
- Мисията за мен е да научиш хората на доброта. Да виждат със собствените си очи - че черното невинаги е черно, а в това черно има проблъсъци на нещо красиво. Единственият начин да ги уча е чрез красотата, която създавам. Затова моето не е мисия, то е съдба. Има си хора, които са родени за мисия. Аз съм роден за вечността.
- В платната ви много често присъстват изключително красиви женски лица. Какво събира в себе си едно женско лице, какво откривате в него?
- В действителност жените нямат толкова красиви лица. Те са такива в моето съзнание. Такива искам да са. И не само външно да са красиви, а да са благородни. Да имат душа. На доброта, на отзивчивост, на внимание, на любов към другия. Това искам от тях. Затова ги създавам такива. Като се види една жена, да си каже: Защо пък да не стана така?
- Акварелът е доста труден материал за рисуване. Какво Ви дава той и защо него избрахте?
- Акварелът е вода. Вода и боя. Разтваряш боята и я поставяш на листа. Тя е в движение. Докато маслото не е в движение, то застопорява. Всяко нещо, което застопорява, взема част от духа, а духът е движение, духът е желание, духът е бунт. Това, което постигам с акварела, не мога да го постигна с друг материал. Мога, но не е там въпросът. Въпросът е да стигнеш до себе си, да освобождаваш себе си. И тука е вече магията, това е удоволствието - да стигнеш дотам, че да си играеш с материала. За тебе вече да не е работа, а работата да я превърнеш в игра. Тази игра е ценното - когато престанеш да мислиш за работа, а  за игра. Тогава всеки човек на земята би бил щастлив. Всичко ще му бъде лесно. Ще живее като бог. Зависи от хората, разбира се. Един иска власт, друг пари, трети иска жени, а ние, хората на изкуството, искаме вечност...
- Казвате, че мисията на изкуството е да прави хората по-добри. В последно време обаче ние, хората, като че ли ставаме по-лоши...
- Прав сте, но не съвсем. Ако мислим така, означава да откажем да се учим. А човечеството винаги се е мъчело да покаже кое е хубавото. Вижте изкуството в Египет, вижте гърци, перси, вижте Ренесанса в Италия. Истината е обаче, че не можеш да научиш човечеството, ако то само не се научи. То е въпрос на мисъл. На собствена еволюция у човека. Не можеш насила да го накараш, но ние сме длъжни да опитаме да помогнем. Това го върши поезията, това го върши философията, това го върши изобразителното изкуство, музиката...
 

**
Творецът
Роден е през 1936 г. в Рогозен. Завършва Националното училище за изящни изкуства, а по-късно учи в НХА при проф. Александър Поплилов. Още като студент започва да прави карикатури за вестници и списания, както и илюстрации за книги. След като се дипломира, се съсредоточава върху стенопис, мозайка и керамика, печели много конкурси. Отличен е с медала “Св. св. Кирил и Методий” за постижения в областта на българското изкуство през ХХ в. През 1981 г. е приет за член на СБХ в Международната асоциация за пластични изкуства. Авторът работи в областта на графиката и акварела. Познат е и извън пределите на страната от изложбите си в Холандия, Великобритания, Португалия, САЩ, Белгия. Живее и работи в София.

**
Изгражда света си по законите на красотата
„...Илюстративният, галещ окото и тънко, с много финес обсебващ стил на Пашкулски му отреди мястото на всеобщ любимец сред почитателите на галерия „Арт Маркони“. Придържайки се към класическата изразност и лична своя естетика на пропорциите и рисунъка, Любен Пашкулски изгражда свят по законите на красотата. Той няма очи за грозното, пошлото, отблъскващото. Въпреки това сюжетите му не са захаросани, илюзорни приказки. В персонажите му има и болка, и гняв, и скръб, но независимо от това те са нарисувани много премерено и изящно, така че красотата се превръща в допълнително средство за подсилване на въздействието...
... Любен Пашкулски разбира жените и умее да изразява техните състояния именно чрез очите им. Не познавам друг автор, който толкова дълбоко е успял да проникне в това тайнство, и изключително майсторски да го предаде със средствата на акварела. В новата си експозиция отново е отделил място за любимата си тема – женските образи, като я дообогатява с колекция натюрморти цветя и фигурални композиции...“
Ваня Маркова, галерия „Арт Маркони“