„Господи, кажи ми кой е моят Бог...“, или книга огледало

Всеки, който иска да узнае дали и защо е българин, трябва да прочете най-новата книга на Ивайло Георгиев „Господи, кажи ми кой е моят Бог...“. И като в приказката за вълшебното огледало ще получи търсените отговори – много от тях ще бъдат очаквани, но още по-голяма част са неочаквани, разтърсващи, болезнени...
Книгата има необичайна структура. Една част от нея безспорно е исторически роман, написан в точно съответствие с класическите характеристики на жанра, но другата е научно съчинение, съобразно всички академични изисквания за научен трактат. Двете части не са строго разграничени една от друга, като че ли взаимно се преливат, допълват и подкрепят. Сякаш на читателя е осигурена възможност да сравнява историческото повествование  с научната истина веднага, „на място“. Но е осигурено и максимално въздействие върху ума и сърцето му.
Авторът цели да вдигне завесата на забрава и незнание за Първото търновско въстание против турските поробители от 1598 г. Това въстание, в което се включват хиляди българи, готови да умрат за свободата на Отечеството, е едно от най-величавите събития в нашата национална история. Прогласено е с възстановяване на независимостта на България, а Шишман III за цар на българите. Само отказът на австрийския император Рудолф II и седмоградския бан Сигизмунд Батори да окажат обещаната помощ дават на турците възможността да потушат въстанието, да удавят в кръв въстаналите райони и да прокудят хиляди българи на север от Дунав.
Народът ни няма вина, че почти нищо не знае не само за Първото търновско въстание. Вече 137 г. на българите се внушава, че през петвековното турско робство те почти нищо друго не са правили, освен да се надяват за освобождението на Дядо Иван, митичния по-голям брат. Както и било станало! Обяснението е просто, знаели са го още римляните: „Благодарността в политиката означава подчинение“. И великият Левски е предупредил сънародниците си: „Който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Но напразно!
Явно главният герой на романа, участник във въстанието, преследван от турсктата потеря, в последните дни от живота си, когато разчита на приятелсктвото само на един горски хищник – Вълчицата, закономерно вика към небето: „Господи, кажи ми кой е моят Бог...“.
Вместо небето читателят може да отговори сам на себе си: „Моят Бог не може да бъде друг, освен България, вечната и святата!“.
Иван Грудев