"Assassin's Creed"– Искам твоята памет!

Не бих се представил като познавач или любител на видеогрите, но от около десетина години, напук на моите интереси, следя различните издания и еволюцията на „Assassin's Creed“. Причината е, че Ubisoft, студиото разработващо този продукт (с над 100 милиона копия продадени по планетата), е главен спонсор на фестивала Fantasia, един от най-крупните форуми за фантастично кино в световен мащаб и събитие, към което храня искрени симпатии. Неизбежната и агресивна рекламна среща с водещия продукт на главния спонсор ме направи съпричастен към разказите за Ордена на убийците през различни епохи и посрещах техническото им подобряване с нескрит възторг и интерес. През годините, Третият кръстоносен поход, Френската революция, Леонардо да Винчи и Войната за независимост на САЩ се превърнаха в отправни точки на идентичната интрига, към която се добавят нови персонажи, исторически факти и много приключения.

„Assassin's Creed“ ни въвежда в историята с публичната екзекуция на криминално проявения Келъм Линч (Майкъл Фасбендер). За зрителя е лесно да се досети, че леталната инжекция не е смъртоносна, а е само повод за извеждане на главния герой в нова драматургична орбита. Оказва се, че неговият далечен прародител, Агилар де Нера, професионален убиец и член на секретно братство, се е сдобил с изключително ценен предмет, пряко свързан с библейска легенда. Чрез съоръжението Анимус, визуализиращо генетичната памет на индивида, София (Марион Котияр) и нейният баща Алън (Джеръми Айрънс), върховен ръководител на Ордена на Тамплиерите, се домогват до въпросния артефакт. Техният път преминава през спомените, скрити дълбоко в съзнанието на Келъм.

„Assassin's Creed“ отбелязва за пореден път срещата на двата най-мощни и най-популярни клона на индустрията на забавлението – видеоиграта и киното. 42-годишния режисьор Джъстин Кързел принадлежи на поколението кинотворци, за което прескачането през жанровите граници не изисква усилия. Неговият разказ е изпълнен със сцени на схватки, преследвания и жестоки убийства,... представени на екрана без капка кръв. Това насилие може да се определи като синтетично и стерилно, е неспособно да засегне чувствителността на най-младите зрители и е част от съвременната култура на пиксели и виртуална реалност. С наниз от блестящо заснети и монтирани сцени на схватки и преследвания, сред които се прокрадват скромно няколко разсъждения за етиката на научните експерти и за утопичния свят без конфликти, филмът предлага драматургичен мост между съвременната епоха и времето на Испанската инквизиция.

Киноразказът остава верен на индивидуалните черти на централната фигура от видеоиграта - скрито от качулката на кафтана лице, силует, напомнящ шлиферите на герои от филмите на Серджо Леоне и смъртоносно лезвие, скрито в ръкава на дрехата. В желанието си да не разочароват многомилионната аудитория, авторите разработват старателно лайтмотива с птицата, кръжаща над сцената на действието, имитирана от персонажите на екшън сцените. Всичко това повдига въпроса за творческата свобода на снимачния екип при адаптирането на видеоигра за голям екран. Предизвикателството и рискът са сериозни, тъй като всяка неоправдана приумица, би предизвикала отдръпване и разочарование у зрителите, (които, не ще и дума, са експерти), но разумното вмешателство в повествованието на видеоиграта, в името на киноизкуството е осъдено на сигурен успех. Може да се твърди, че „Assassin's Creed“ е именно такъв.