Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Георги Илиев е капитан на футболния отбор на „Черно море“. Един от най-обичаните спортисти във Варна очаквано е първият гост в новата рубрика на вестник "Черно море" - "На спортна вълна", в която ще ви представим някои от най-успешните и популярни спортисти и спортни деятели в морската столица.

Роден във Варна, още като дете започва да тренира в школата на “зелено-белите”. 18-годишен е поканен в мъжкия състав при наставника Божил Колев и седмица след дебюта си бележи първия си гол. След три сезона в родния „Черно море“ (2000 - 2003 г.) преминава в „Локомотив“ (Пловдив). Сезон 2003-2004 г. остава паметен в историята на „смърфовете“, тъй като печелят първата си шампионска титла. През 2005 г. Георги Илиев бележи своя първи гол в евротурнирите. Вкарва почетното попадение за „Локомотив“ (Пловдив) при домакинската загуба от Болтън с 1:2. Декември същата година преминава в ЦСКА. С „армейците“ Георги Илиев за втори път става шампион на страната – през 2008 г. Носител е и на Купата (2006 г.) и Суперкупата на България (2007 г.) с червената фланелка. През 2008 г. се връща в “Черно море”. Същата година се разписва срещу Щутгарт в турнира за Купата на УЕФА. От 2009 г. носи капитанската лента на „моряците“. През 2012 г. реализира първия си хеттрик. През 2014 г. за първи път е трансфериран зад граница – преминава в китайски втородивизионен тим и става голмайстор на отбора и любимец на феновете. След две години в Китай отново се завръща в “Черно море”.

Играл е и в националния отбор, като за първи път е поканен през 2004 г., когато селекционер е Христо Стоичков. През 2005 г. бележи първия си гол с националната фланелка – срещу Исландия в квалификационен мач за световно първенство. През 2013 г. се разписва и срещу Казахстан.

Пет пъти е обявяван за футболист номер едно на Варна.

- Жоро, трудно начало на шампионата за „Черно море“, какви са очакванията ти за развоя след зимната пауза?

- Очакванията ми не са насочени толкова към резултатите, а по-скоро към това да се изградим като отбор и колектив. Имаме нов треньор, доста смени на треньори се натрупаха напоследък, както и голямо текучество на футболисти. Крайно време е да се формира ядро и да се разчита на един треньор, който да наложи своите виждания и да няма такива постоянни промени, защото по този начин не може да се постигне качество.

- Какво наложи тези чести промени според теб?

- Може би причината е в резултатите… В България се мисли, че резултатите трябва да идват мигновено. Не се търсят дългосрочни стратегии за изграждането на отбора. Очакването на бързи резултати вероятно води до честата смяна на треньорите.

- Ти си капитан на „Черно море“ от доста години, какво означава за теб тази отговорност?

- За мен това е голяма чест, защото аз съм израснал на „Тича“. Минал съм през всички юношески гарнитури на „Черно море“, стигнал съм до мъжкия състав и винаги моята мечта е била да играя в този отбор! Дори и не съм си помислял, че един ден ще бъда капитан.

- Какъв е ангажиментът на един капитан – посредничиш ли между останалите футболисти и треньора, или между тях и феновете?

- Това е неизбежно. Един капитан има доста по-голяма отговорност от другите футболисти. По-младите ме търсят за съвет. Аз съм и връзката между футболисти и треньора, когато треньорът го поиска, естествено, но досега винаги е било така. Един капитан трябва да има високо чувство за морал и винаги да поставя отбора преди себе си! Това е водещото… При мен винаги е било така – винаги съм поставял интересите на отбора пред моите.

- 18-годишен дебютираш при мъжете и почти веднага бележиш първия си гол. Каква е оптималната възраст според теб, на която трябва да стане преходът към основния състав?

- Не мисля, че има конкретна възраст за това. Има футболисти, които на 15 - 16 години се вижда, че са готови за мъжкия футбол и са надраснали манталитета, характерен за възрастта им. Същевременно има момчета, които на 18 -19 години не са, дори и да имат качества. Относително е, зависи от характера на всеки един футболист.

- По-скоро психологическа ли е бариерата, която трябва да се преодолее в този момент, или от чисто спортно-технически характер?

- Доста аспекти има. В България малко странно се гледа на нещата. Тук до 23 - 24 години един футболист се смята за млад, а над 26 вече се определя като ветеран. В чужбина виждате, че 17-18-годишни играчи се представят на топниво. Може би и сила, и мислене, и други качества са нужни, не е едно нещо. Но според мен водеща е психиката.

- Ти още от дете тренираш в „Черно море“, защо направи този избор да се посветиш на футбола?

- Така се случи. Преминах курсове, започнах да играя и така до днес…

- Какво ти даде този избор и какво ти отне?

- Може би повече ми е дал, отколкото ми отнема… За мен футболът е начин на живот, а не средство за изкарване на пари. Трябва да си отдаден на тази кауза! Футболът отхвърля тези, които не мислят изцяло за него, а го приемат като средство за печалба. Лично на мен ми даде много и не говоря за купите и медалите, които съм спечелил. За мен най-важни са уважението на колегите и любовта на феновете! Това е по-ценно от всички купи и медали.

- Ти несъмнено си любимец на “зелено-бялата” агитка. Дори песен са ти посветили феновете. Какво означава за теб това?

- Аз съм израснал на този стадион. Пътувал съм из цяла България като малък, за да гледам мачове на “Черно море”. Мечтата ми винаги е била един ден да бъда на мястото на играчите на терена, публиката така да се радва и на мен. Може би най-благодарен трябва да бъда на баща ми за подкрепата, която ми е оказал, и за начина, по който ме е изградил като личност. Да играя в “Черно море” за мен е сбъдната мечта! Бих посъветвал всички млади хора да не се отказват от мечтите си и да се трудят за реализирането им! Единственият начин да постигнеш това, което искаш, е да работиш за него!

- А на кои футболисти си се възхищавал ти като дете?

- Имаше доста… Сегашният треньор Илиян Илиев ми беше любимец като футболист. Милен Бакърджиев също беше класен халф. Радвал съм се и на други футболисти, естествено, но няма да ги изброявам всички сега, тъй като са доста…

- Работил си с някои от класните български треньори, в това число и с Христо Стоичков в националния отбор. От кого си научил най-много?

- Всеки треньор има собствен начин на мислене, собствена философия за играта. Всеки има своите плюсове и минуси. От всеки може да се „вземе“ по нещо, зависи как се възприемат нещата и дали се пречупват през собствената призма. Мога да отлича Любо Пенев. В националния отбор той работеше на много високо ниво като организация и изисквания. В “Черно море” също съм имал доста добри треньори.

- Какво означава за теб фактът, че си носил националната фланелка, имаш и голове за представителния ни тим?

- Това е гордост за всеки футболист – да защитава националния герб. Да чуеш химна и да играеш за родината е нещо уникално. Не може да се сравни с представянията на клубно ниво.

- Бил си шампион на страната с “Локомотив” (Пловдив) и ЦСКА, носител на Купата и Суперкупата. Кой е най-ценният успех в кариерата ти?

- Може би първият… Това е шампионската титла с “Локо” (Пловдив). През доста трудности минахме тогава и завършекът, който постигнахме – шампионската титла – е незабравим! Имаше много празненства след това…

- Кой е бил най-трудният момент в кариерата ти?

- В кариерата на един футболист винаги контузиите са най-неприятното нещо, което се случва. За мое щастие не съм имал тежки контузии и дълги отсъствия от терена поради травми. Това е било плюс за мен. Може би най-трудният ми период беше в края на престоя в ЦСКА. Имахме търкания с треньора, получаваха се разминавания и аз поисках да се разделим с клуба. Този период беше доста тежък за мен. Също и престоят ми в Китай.

- В Китай е единственият ти трансфер зад граница. Доста далечна страна, непонятен за нашите географски ширини манталитет. Какво си спомняш за престоя си там?

- Говорим за страна, в която културата е коренно различна от нашата. Там прекарах почти две години, в края получих една контузия и така ми свърши и договорът. Всеки ден от престоя ми там беше любопитен. Може би най-трудно за един чужденец в Китай е да свикне с храната. Това е предизвикателство за всеки новодошъл. Манталитетът на хората също е различен от нашия, те са по-спокойни, по-уравновесени, не се поддават на ежедневните грижи. В България сме свикнали във всеки мач да играем за победа. Манталитетът ни е такъв на Балканите. А при тях не е така. Когато отборът не победи след мач, не се правят драми, няма крясъци и викове – усмихват се и продължават напред. Този начин на мислене бе доста непривичен за мен. Имат също така доста характерни навици, които не са приети в други части на света.

- Мислиш ли вече за края на кариерата си и за това какво би могъл да правиш след това?

- Неизбежно е да не започнеш да мислиш за това в един момент. Треньорските курсове са една нормална стъпка за всеки футболист, който иска да остане свързан с играта. Трудно е да приключиш с футбола и да започнеш да се занимаваш с друго нещо. След като си му посветил толкова години, няма как той да не остане в кръвта ти. И при мен е така.

- Можеш ли да си представиш своя живот без футбола?

- Откакто се помня, топката винаги е в главата ми, винаги мисля за футбол, няма как да си представя да е различно!

- А семейството ти подкрепя ли те в този избор?

- Естествено! Съпругата ми винаги е била до мен, каквото и да съм решил. Децата са водеща част в живота ми и те винаги са ме подкрепяли също.

- Ако се върнеш назад, би ли избрал отново футбола?

- Със сигурност!

- А сред младите футболисти виждаш ли вече някой, който върви по стъпките ти?

- Има доста талантливи момчета. Не мисля, че моите стъпки са неповторими. Има много млади футболисти, които ги очаква страхотно бъдеще!

- Доколко е важно, според теб, за един клуб да има стабилна детско-юношеска школа и да разчита на собствени кадри в мъжкия си състав?

- Това би трябвало да е основата на всеки клуб! Това е начин клубът да се самоиздържа. Необходима е обаче целенасочена политика – да се развиват и налагат юноши! Трябва да се разработи методика, която да се следва.

- Какво си пожелаваш през 2018-а - в личен план и за отбора?

- В личен план си пожелавам семейството ми да е здраво, това е най-важното! А в “Черно море” искам да изградим един добър колектив, защото това е основата на всеки стабилен отбор, който играе и се забавлява на терена. Новият треньор има изисквания да бъдем комбинативни, да играем приятен за окото футбол и се надявам това да успеем да го постигнем и да се наслаждаваме на позитивни моменти през новата година.