Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Стефан Георгиев е капитанът на волейболния отбор на “Черно море“. Той е на 28 години, от Варна. Юноша е на ”Черно море“. По-голямата част от кариерата му е преминала в морския град. Две години играе в отбор от Кипър.

За мечтите и трудните моменти разговаряме със Стефан Георгиев в разгара на волейболния ни шампионат.

- Как реши да се насочиш към волейбола, в семейството ти има ли други спортисти?

- Баща ми навремето е играл, но не професионално. Той ме запали по спорта. Сестра ми също се състезаваше активно, но в един момент реши да наблегне на ученето и се отказа от спортната кариера. В началото започнах с баскетбол и впоследствие се насочих към волейбола. Нямах колебание кой от двата спорта да предпочета.

- Шампионатът навлиза в решителната си фаза. Как ще оцениш представянето на „Черно море“?

- Започнахме с един състав, който сега е доста по-различен. Много млади момчета влязоха в отбора, напуснаха ни някои от основните състезатели, което няма как да не окаже влияние. Целта ни е да влезем в плейофите, но след напускането на Явор Генов ще ни е доста трудно да я постигнем. Най-хубавото в тази ситуация е, че се дава шанс на млади момчета, които да покажат възможностите си и догодина да са по-уверени в изявите си.
 

- Как ти се струва шампионатът от гледна точка на конкуренция между отборите?

- Има 6 доста силни отбора, останалите се борим да ги достигнем по някакъв начин, но те като цяло са една класа над другите.

- Пада ли по-голяма отговорност върху теб поради факта, че играеш почти изцяло с юноши в състава?

- Отговорност няма как да няма. Трябва да ги поведа, да ги поддържам по време на мач да не се разсейват, да следят играта, защото все пак са неопитни все още. Това не ме натоварва по никакъв начин, по-скоро ме мотивира.
 

- Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на волейбола?

- Даде ми доста… Дори не мога да кажа, че ми е отнело нещо изобщо. Научи ме на дисциплина. Тези емоции, които се изпитват по време на мачове, тренировки и лагери с отбора, нямат аналог, няма къде да изпиташ на друго място подобно чувство. Щастлив съм и не съжалявам, че съм предприел тази стъпка.
 

- След толкова години във волейбола има ли я още тръпката преди мач?

- Да! Ако я няма, по-добре да не играя!
 

- Кое е най-важното, за да се постигне успех във волейбола, какви са качествата, които са нужни?

- Трябват много дисциплина, желание да се трудиш и търпение да дочакаш успеха. Нещата са комплексни.
 

- Трудолюбието или талантът са по-решаващият фактор?

- Трудолюбието най-вече. Виждаме, че доста талантливи играчи не успяват да се развият, ако разчитат само на своята дарба.
 

- Кой от треньорите, с които си работил до момента, е допринесъл най-съществено за твоето развитие в спорта и доколко е важна ролята на треньора за успеха на един състезател?

- Всеки треньор по един или друг начин ми е помогнал – дали тактически, дали технически, дали във физическата подготовка. От всеки съм „взел“ по нещо. Ролята на треньора е да те мотивира и подготви, за да си уверен, че можеш да се справиш във всяка една ситуация, която би възникнала по време на мач.
 

- Играл си две години в тим от Кипър. Това е единственият ти трансфер зад граница до този момент. Разкажи ми как се стигна до този трансфер и с какво е по-различен техният шампионат от нашия?

- Обади ми се един треньор и ме попита дали искам да играя в Кипър. Аз тогава бях малък, естествено, че като чух за възможност да играя в чужбина, нямаше как да не приема. За шампионата какво да кажа, има добри отбори, но първенството не е толкова силно колкото българското.
 

- Трудна ли ти беше адаптацията?

- Да, първата година ми беше много тежко с оглед на това, че за първи път излизам в чужбина, а и като цяло не бях играл в друг отбор освен в “Черно море”. Трудно ми беше, но свикнах. Втората година се чувствах доста по-добре. След това имах и други варианти, но реших да се прибера във Варна и да помогна на отбора. Тогава “Черно море” беше в Б група, целта беше да влезе в А. Да изградим отбор от млади състезатели.
 

- Публиката във Варна е известна с любовта си към волейбола. Градът ни е един от любимите на състезателите от националния отбор, тъй като тук са доста добре приети. На теб как ти влияе публиката по време на мач?

- Без публиката емоцията от мача и цялото изживяване е съвсем различно. Не е същото, ако няма хора, които да аплодират всяка твоя изява и да те подкрепят в труден момент. Дори когато виждаме, че губим, публиката може да ни мотивира да обърнем наглед обречен мач. 

- От тази  гледна точка има ли зала в България, в която ти е некомфортно да играеш?

- В Разлог. Публиката там е доста негостоприемна.
 

- А като съперник кой от отборите у нас ти е най-неудобен?

- Всички отбори излизат за победа и срещу всеки един е трудно. Трябва да си мотивиран на сто процента срещу всеки.
 

- Мислиш ли вече за това какво ще правиш, след като приключиш с активната състезателна кариера?

- Завършил съм защита на националната сигурност и е възможно да потърся реализация в тази сфера. Все още не съм се замислял сериозно по този въпрос.
 

- Представяш ли си живота без спорта?

- Спортът е до време, така или иначе, и в един момент трябва да се замислиш какво ще правиш, след като спреш да се състезаваш активно.
 

- А не би ли избрал треньорската професия?

- Мислил съм си го, но има време да взема окончателно решение. Мисля, че мога да поиграя още!
 

- Бивш волейболист на “Черно море” – Георги Йовчев, стана Мистър България. Теб привличат ли те изяви на модния подиум?

- Не!
 

- Как си почиваш най-добре след тренировки и мачове? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обикновено си оставам вкъщи – гледам филми или чета книги.
 

- А спорт гледаш ли?

- О, да. Обичам да гледам футбол и баскетбол освен волейбола.
 

- Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Да! Не изцяло, но повечето са от спортните среди.
 

- А коментирате ли мачове с тях?

- С тези, които са от спортните среди, не си говорим за спорт.
 

- Кой е най-ценният успех в кариерата ти до момента?

- Тепърва предстои!
 

- А кои са били най-трудните моменти за теб?

- Годината, преди да отида в Кипър, “Черно море” изпадна от А в Б група. След това, като се върнах, отборът отново бе в Б група, трябваше да се борим да влезем в А. Мисля, че вече трябва да настъпи нещо по-добро!

- До момента в България си играл само за “Черно море”. Би ли се състезавал и за друг клуб?

- Да. Доста години съм тук вече, дал съм каквото мога на отбора. Ако получа добра оферта от друг клуб, бих се замислил за някаква промяна.
 

- Какво си пожелаваш през 2018-а – в личен и професионален план?

- Най-вече да сме здрави – аз и всички момчета в отбора, защото доста контузии ни преследваха. И да сме по-позитивни! На феновете искам да пожелая да идват в залата и да се радват на повече успехи на любимия отбор!

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов
 

Четете още:

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!