Славна Варна: Сензацията „Енерджи“

Ако някой реши да филмира историята на женския волейболен клуб „Енерджи“ и шампионската титла, която варненският отбор спечели през 2006 г., то лентата има всички шансове да се превърне в световен хит. Една история, изпълнена със стотици невероятни моменти, които биха спрели дъха на киноманите. Тя обаче не е родена изпод ръцете и творчеството на някой велик сценарист. Неин автор е реалният живот, който по причудлив и удивителен начин позволи на 13 момичета и техния треньор да постигнат своята мечта. Да извършат наглед невероятното, непостижимото. „В голямата история има многобройни малки историйки, които сами по себе си са много силни“, уточнява създателят на „Енерджи“, бившият състезател на „Черно море -БАСК“  Евгени Петков.

Историята води началото си от лятото на 2005 г. Евгени Петков прави серия от турнири по плажен волейбол за мъже и жени. Всеки ден няколко момичета са на пясъка във Варна, където практикуват любимия си спорт и се забавляват под парещите лъчи на слънцето. В края на лятото обаче идва времето, когато трябва да се разделят, всяка от тях да поеме по своя път и всичко да приключи. Тогава три момичета – Деница Генова, Виктория Викторова и Анна Драгиева, отиват при Петков и изразяват желанието си да продължат заедно в залата. Да бъде създаден женски волейболен отбор във Варна, какъвто не съществува от близо 15 години.

„Къде на шега, къде не, им казах: „Ами вие защо не направите отбор“. Те отговориха – нас никой не ни иска. Отвърнах им да напишат колко състезателки са готови да се включат, за да видим дали въобще ще се съберат момичета за един състав и тогава да говорим отново. Оказа се, че има 13 състезателки“, спомни си Евгени Петков.

Така се ражда волейболен клуб „Енерджи“. „Една част от момичетата на практика бяха спрели с волейбола, защото никой не ги искаше. Друга част просто си играеха за удоволствие на плажа. Трети пък въобще не бяха помирисвали волейбол на ниво жени, били в девойки, тренирали някога някъде. В общи линии така беше събран отборът. Буквално в последния момент успяхме да намерим зала и да регистрираме състава във федерацията. Имахме не повече от две-три седмици за подготовка, преди да дойдат официалните мачове от първенството“, разказа още Петков.

Момичетата започват тренировки под ръководството на своя наставник, но началото не е никак лесно. Първите два мача от сезона са загубени катастрофално. Впоследствие обаче хъсът на треньор и състезателки, както и упоритата работа по време на заниманията започват да дават резултат. „Енерджи“ записва победа след победа както във Варна, така и като гост. Тимчето от ентусиастки, аутсайдерките, които в началото будят съчувствие, започват да се превръщат в отбор, който, меко казано, всява притеснение в съперниците.

„Първоначалната идея беше просто Варна да има женско направление във волейбола. Честно казано, мислех, че доста хора ще подкрепят начинанието, тъй като това е един от най-популярните спортове в България. Отделно имаше доста клубове и клубчета, които създаваха състезателки, а реално после или ги продаваха за жълти стотинки, или дори не вземаха никакви пари за тях, а те отиваха на други места. Идеята беше, че като има в града женско направление, тези момичета щяха да имат реализация, по-лесно щяха да ги забележат. Очаквах, че малките клубове ще имат изгода да захранват отбора ни, а „Енерджи“ ще породи голям интерес сред спонсори. Оказа се обаче, че въобще не е така“, обясни още Евгени Петков. 

Така през първия полусезон клубът разчита главно на средства на треньора, които естествено не са никак много, като помагат и самите момичета. Въпреки това успява да се нареди на трето място във временното класиране. „На полусезона събрах момичетата и им казах, че спираме, повече не можем да продължим в първенството, независимо от отличното представяне дотогава. Обясних им, че нямам повече пари, няма спонсори и сме дотук. Прекратяваме тренировките. Тогава нашата капитанка и разпределител Анна Драгиева стана и извика: „Момичета, хайде, време е за тренировка“. Всички влязоха в залата и тренираха така, както никога дотогава. Това беше една от най-здравите ни тренировки, които някога сме провеждали“, продължава разказа си наставникът на вече несъществуващия клуб „Енерджи“.

В крайна сметка зад отбора и Евгени Петков застават двама негови приятели, които помагат сезона да бъде довършен. „Имах късмет, че момичетата бяха с характер. Успяхме да изградим невероятен колектив. Отражение върху успеха ни даде и това, че заложихме на свой собствен облик. Всички останали отбори в първенството разчитаха на силовия волейбол, докато ние заложихме на защитата и на техничната игра. Това ни помогна много. Имахме облик, който е различен от останалите. Центрове, които не забиват, а даже пускат с две ръце. Разпределителка, която е с много силен характер и успяваше да чете много играта, да разиграе всички. Имахме страхотно посрещане, центровете ни бяха и посрещачи, и защитници, което беше много полезно. Всички бяха много технични и това ни помогна срещу по-високите и по-силни отбори на конкурентите“, споделя също Петков.

В крайна сметка „Енерджи“ финишира на трето място в първенството през редовния сезон. Идва време за плейофите, в които да се реши титлата на България. Регламентът предвижда варненският клуб да се изправи в полуфиналите срещу втория „Академик Метатрон“ (София), а другата двойка противопоставя ЦСКА и „Славия“ (София). 

Въпреки че съперникът има домакинско предимство, „Енерджи“ печели серията след две победи с по 3:1 и 3:0 гейма. За финала се класира и четвъртият в редовния сезон „Славия“, който изненадващо елиминира ЦСКА. “Реално в мачовете за титлата трябваше да имаме домакинско преимущество, защото в редовния сезон бяхме с по-добро класиране от „Славия“. Така обаче извъртяха нещата, че щом четвъртият бил отстранил първия, печели домакинствата“, спомни си Петков.

Битката за титлата се решава в серия от 5 двубоя, като „Енерджи“ губи първите два мача в София. „В първата среща ни надиграха категорично, няма какво да кажа, но във втората съдията ни отряза жестоко. В тайбрека свири 8 двойни удара на Анна Драгиева, което беше скандално. Тя бе най-добрият разпределител в първенството, а той не й даваше да пипне топката. Паднахме с 13:15 в този тайбрек и загубихме срещата с 2:3“, обясни треньорът на „Енерджи“. Следващите два мача във Варна обаче са спечелени и така се стига до решителната пета битка за трофея, която отново е в столицата. 

Варненки губят първия гейм, но печелят следващите два. В четвъртата част повеждат с 2:0, което предизвиква гнева на агитката на „белите“. Феновете палят факли в залата, а мачът е прекъснат заради задимяване. „Искаха да прекратят мача и на следващия ден да се играе отначало. Всички ни обясняваха, че залата няма как да се проветри. Ние обаче знаехме, че ако се стигне до подобен развой, най-вероятно ще загубим преиграването. Разпределителката ни беше с набит пръст, който вече се подуваше. Тя започваше да усеща болка. Със сигурност нямаше как да играе на следващия ден, а ние не разполагахме в състава с втори разпределител“, разкри Петков.

В крайна сметка на сцената излиза една женичка, която се грижи за чистотата в столичната зала и която също изиграва роля в историческата титла на варненския клуб. „Заради доброто ни отношение към нея преди срещата тя се отзова и ни помогна. Показа как се отварят прозорците в залата, а всички преди това обясняваха, че това било невъзможно. Успяхме да отворим и да проветрим. След 40 минути доиграхме мача“, уточни създателят на „Енерджи“.

Следва триумфът! Разпределителката Анна Драгиева стиска зъби и доиграва мача с контузена ръка. Останалите момичета от състава се борят като тигри на полето, готови на всичко за своята мечта. Геймът е спечелен с 25:21, а титлата на България пристига във Варна! Те успяват. Аматьорките, аутсайдерките, отритнатите отвсякъде сядат на националния трон на женския волейбол. Доказват, че когато носиш голямо сърце, никой и нищо не може да те спре. „Тогава кмет, както и всякакви знайни и незнайни воини, идваха, снимаха се с нас и титлата, обещаваха. Догодина ще подсигурим зала, пари, каквото поискате. Ще имате всичко. Знаете ли какво имахме на следващата година – нищо!“, добавя Евгени Петков.

Така завършва славната история на „Енерджи“. За съжаление, в реалния живот невинаги е като във филмите. Тази история на 13-те момичета и техния треньор, способна да разтърси всеки с емоциите и духа, въплътени в нея, няма щастлив край. 

Те остават сами, а помощ във Варна няма отникъде. Някои от състезателките се отказват. Макар да са шампиони на България и най-добрият женски отбор у нас, нито едно от момичетата не получава покана дори за разширения състав на националния отбор! Подкрепа идва от кмета на Каварна Цонко Цонев и местните хора, които приемат отбора с отворени обятия в своя град. Ежедневните пътувания обаче са сериозен проблем и след общо 3 години „Енерджи“ изчезва от волейболната карта на България. 

Постигнатото обаче остава завинаги в историята. Направиха го треньорът Евгени Петков и състезателките Анна Драгиева, Вилияна Демирева, Елеонора Макавеева, Александра Зафирова, Валя Ненова, Деница Генова, Ралица Колева, Ивелина Гюрова, Константина Петкова, Виктория Викторова, Емилия Николова, Ивелина Иванова и Ралица Методиева. 

НИКОЛА ДИМИТРОВ