Варненски състезатели-ветерани от клуб "Атлетик- 2002" се завърнаха с медали от балканиада

Варненски състезатели-ветерани от клуб "Атлетик- 2002" се завърнаха от балканиада по лека атлетика, която се проведе на 2 и 3 март в Истанбул.

В турнира участваха ветерани от всички Балкански държави.

Варненската група, въпреки че беше в намален състав, се представи традиционно силно в отделните дисциплини. За отбелязване е балканският рекорд на Живко Желев в дисциплината 200 м и завоюваният златен медал на спринта 60 м, както и второто място в щафета 4X 200 м. Владимир Владимиров е първи на дългия скок и втори на тройния скок, Атанас Атанасов печели злато на 3000 м спортно ходене, Пламен Дойчев получи бронз в спринта на 60 м,Илиян Чакъров - пети в дисциплината 3000 м, Йордан Генов - втори на 60 м хърдели,трети на 400 м и пето място на дълъг скок,Йордан Йорданов - четвърти на 3000 м спортно ходене...

Като обобщение може да се каже,че успяхме да затвърдим високо традиционно ниво характерно за варненските спортисти - ветерани.

И както винаги верни на максимата " в здраво тяло - здрав дух" или по-скоро духовност се запознахме с някои от забележителностите на древния,дълбоко свързан с българската история Истанбул или Цариград или Византион.

Представителна извадка от варненските атлети-ветерани в лицето на Пламен Дойчев и Йордан Йорданов нае автобус и екскурзовод като в рамките на три часа успя да се запознае с незначителна част от миналото и настоящето на Истанбул. Започнахме с крепостни-те стени,които са доста добре запазени,като се знае,че някои от българските владетели са мечтаели да ги преодолеят.

А ние успяхме и се изпра-вихме пред великолепието на "Света София",1500 годишна църква,превърната през 1453 г. от Султан Ахмед в джамия.Продължаваме към при казния дворец Топ Капъ Сарай,построен през 1468 г. от Мехме II и служил 400 години за резиденция на Османските султани.А срещу "Света София" се извисяват шестте минарета на Синята джамия.Продължаваме към огромната кула Галата,разположена край Босфора в началото на Златния рог, близо до площад Таксим.Кулата е имала различно предназначение - в началото е била морски фар, после затвор.

Дворецът Долма Бахча Сарай в квартал Бешикташ се счита за нй-красивия дворец в Истанбул.В далечината се извисява самотно Египетският обелиск,наречен още змийската колона.Докаран е през 326 г. от храм в Делфи от император Константин Велики след победата на гърците над персите като змиите са изваяни от щитовете на загиналите персийски воини. И за нищо на света не бихме пропуснали посещение на българската светиня желязната цъ ква "Свети Стефан". Построена в края на 19-ти век и е единственият храм в света от желязо.Железните елементи са докарани от Виена с кораби по Дунав и Черно море.Осветена е през 1848 г. По това време в Истанбул колонията от българи е наброявала около 50000 души.Най-голяма заслуга за осъществяването на богоугодното дело има княз Стефан Богориди, който дарява имота си построяването на църквата.

В Истанбул има толкова много забележителности, че не три часа, нито дори три дни, а вероятно и три месеца не биха ни стигнали да ги обиколим. Но от тричасовата разходка малко поогладняхме и се упътихме към Капалъ чарши да похапнем ядки и стафиди. Бяхме предупредени да внимаваме и следим по кои сокаци се разхождаме, защото има голяма опасност да се изгубим в безкрайните лабиринти от павильони, за които се говори,че и от пиле мляко може да се намери.

Спряхме пред едно магазинче отрупано с безброй медни и бакърени съдинки. Особено впеча тление ни направи съдинка приличаща на нашенска стомна, но леко източена.Забелязал интереса ни дюкянджията на развален български ни обясни предназначението на стомната или както му казват ибрика.

Разказа ни, че по времето на султаните е съществувала такава професия - ибрикчия. По-заможните поданици на султана са имали прислуга,която е пома гала при ежедневния ритуал наречен подмиване. А султанът имал не един или двама,а цяла сюрия ибрикчии, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ - същински жрец в "храма" на султана. Подробностите по ритуа-ла ги спестявам, но се твърди че за дълъг период от време за главни ибрикчии се избирали предимно еничари/вероятно от български произход, но доколко това е вярно не може да се каже...